Първи и последни

Може би ще се изненадате от заглавието на тази публикация, но сега ще ви го разясня.Кръстих публикацията така, защото в нея ще ви представя две от най-първите и една от най-последните ми торти.Тортите са направени за едно и също семейство, но за различни членове на семейството.Те са едни от най-добрите ни приятели.Майката - Светлето освен, че ми беше години наред шефка, а после и приятелка, ми е и кръстница, тоест моя духовна наставница :) Когато се роди втората и дъщеричка Миа(която е два месеца по-малка от моя Симеон), имах честта аз да стана нейната кръстница.За което им благодаря от сърце!
Другото, за което благодаря тук е, че ми се довериха и ми дадоха зелена светлина да направя тортата по случай втория рожден ден на Миа.И за да не става съвсем като по Оскарите с моите благодарности, точно тук спирам с тях и ще ви разкажа от къде се взе идеята за тортата.
Най-любимата играчка на малката Миа дълго време беше говорещото кученце на Фишър Прайз.Навсякъде го разнасяше със себе си и много му се радваше.И така аз реших да направя  фигурка на кученцето от захарно тесто, а останалата част от дизайна на тортата да бъде издържан в цветовете на кученцето.Държа да отбележа, че това беше първата ми захарна фигурка и ми отне часове наред.Но в крайна сметка стана много сладичка, може би защото я направих с много ентусиазъм и желание.Вкусът на тортата бях решила да е по-лек, подходящ за деца.За това избрах един чиийз мус, на който добавих черешова есенция и розова сладкарска боя и обогатих с цели черешки от домашно направено сладко.Получи се много нежен вкус.
Проблемът дойде, когато започнах да покривам тортата със захарното тесто.За мой ужас то се напука на места, което наложи да преосмисля първоначалната идея за дизайна на тортата.За пръв път работех с това захарно тесто, което е Белгийско и всички много го хвалеха.Защо при мен така се получаваше?В последствие разбрах, че имало лоша партида, която така се пукала.
Но в крайна сметка сложих цветенца и точки на напуканите места и се получи от дефекта ефект.Снимката, която направих на тортата не е много добра, но снимах на вечерна светлина и то в клубчето, малко преди да разежат самата торта.Просто я правих до последния момент, беше се стъмнило, а и аз нямах време да снимам вкъщи.

Следващата торта беше за сестричката на Миа - нашата кака Инка.Казвам нашата, защото тя освен, че е кака на Миа, е любимата кака и на моите Теа и Мони.
Това, което забравих да спомена е, че двете сестрички имат рождени дни през два дена.Та след като отпразнувахме този на малката, вечерта се прибрах и започнах тортата за Ина.Трябваше да е шоколадова и за това се спрях на вкус шоколадов трюфел.И понеже Светлето остави идеята за дизайна на мен, имах отворено поле за действие.Което обаче се оказа по-сложно.Оказа се, че съм в някакъв творчески застой и нищо интересно не можех да измисля.Какво да направех за Инчето, което става на цели 14 години?За онова Инче, което познавах от 4 годишно дете и което постоянно ме строяваше и се правеше на шефка, докато работехме заедно с майка й.
Реших, че трябва да е нещо нежно и тинейджърско, защото самата тя е такава - нежна, добричка, сладка и...тинейджърка :) И накрая главата ми роди ето това :

Много ми харесват тези мотиви тип "изрезки" по тортите и това беше шанс да ги пробвам на своя торта.Комбинацията розово и черно ми изглеждаше свежарска и готина и май точно така се и получи.В крайна сметка Инка си хареса тортата и изглеждаше доволна и щастлива.Повече снимки на тази торта може да разгледате тук.


Последната торта от тази серия е за мъжа в семейството - Любо.Този път моята приятелка имаше идея, която сподели с мен, а аз с удоволствие реализирах.
Любо е голям футболен фен.Да не говорим, че двамата с моят съпруг са заклети Левскари и не пропускат мачове на Левски.Но щеше да е много тривиално да направя торта с логото на отбора.За това Светлето ми предложи да включа логото на друг любим на Любо отбор - Реал Мадрид.Изискването беше тортата да не е покрита със захарен фондан, защото рожденика не го обича.За това реших да я измажа с шоколад.И понеже Любчо е романтична, творческа и свободна натура, с понякога щури идеи, реших и тортата да е с по-купонджийски дизайн.Докато рисувах футболните топки за борда на тортата ми беше много приятно, защото се чувствах като в час по "Труд и творчество".Върнах се назад в ученическите си години и ми стана много мило.
Хайде да не се отплесвам пак в лирически отклонения и да ви покажа най-накрая тортата.

Това, което ме направи истински щастлива беше реакцията на Любо, когато ми се обади по телефона, след като беше получил своята торта-изненада.Беше толкова щастлив и така се смееше, че едва говореше от емоция.Особено ме поласка, когато ми каза :"Радинче, миличка, със сигурност дори Роналдиньо не е получавал такава торта за рождения си ден!" :)

Ето, това е нещото, което ме кара да продължавам напред и да правя все повече и по-хубави торти...положителната емоция, която дарявам на хората и това, че ги карам да се чувстват специални и щастливи.А те мен - още повече :)