Тази торта ми я поръча Дени, моя съфорумка от БГ-мама, която в последствие стана и моя приятелка.И познайте от къде дойде поръчката ... от Стара Загора! Когато Дени ми каза, че иска торта, първата ми реакция беше, че няма как да й я доставя.Но тя беше помислила и за това - ако не можеше по друг начин, щяха да дойдат да си я вземат от София.Това беше голяма чест за мен - да дойдат до тук специално за моя торта! Явно съм започнала да задобрявам :)
Дени, благодаря ти за доверието, което ми оказа, като ми възложи изпълнението на тази задача! Благодаря и за съдействието в процеса на работа, за идеите и подсказките!За мен беше истинско удоволствие да направя това сладко изкушение за вас!
Хайде, нека най-накрая да ви кажа каква е историята на тортата и все пак и да ви я покажа :)
Главният виновник за всичко беше кумът на Деничка - той имаше рожден ден.Идеята в основата си беше майтапчийска.Рожденикът напоследък харесвал да гледа балет и се шегувал, че тренира у дома по боксерки и потник :) И за това акцентът на неговата торта трябваше да бъде мъжка фигурка с боксерки и потник и ... с балетна пачка на кръста.Направих аз фигурката, обаче идея друга - никаква.Стоя си и си гледам захарния балетист и чакам да ми дойде вдъхновението, а Теа ме пита : "Мамо, това момиченеце ли е или момченце(още не бях му сложила главата)? Аз казвам : Момченце".При което тя започва да се смее: "Ха, мамо, ти си се объркала! Момченцата не носят полички, само момиченцата!" С което съвсем блокирах. До последния момент не знаех как да продължа.Искаше ми се да е да направя нещо, което да се връзва с майтапа, а в същото време да е красиво и идейно.И след като аз не се сещах за нищо, реших да потърся помощ от чичко "Гугъл".Започнах едно двучасово разглеждане на снимки от балетни сцени.Но на края на този снимков маратон вече имах ясна представа какво ще правя.Първият етаж на тортата щеше да представлява пода на сцената, покрит с паркет, а втория - театралната завеса - нали ги знаете онези красиви, тежки, плюшени завеси.И някъде там щеше да бъде позициониран и нашият балетист.За разкош реших да се направя пак на художничка и да нарисувам на долния етаж стилизирани мъжка и женска фигура, които танцуват(в случая лежаха на пода).Ето какво се получи накрая:
Може би се чудите какъв е този свитък на гърба на тортата.Това е едно специално стихче, което Дени и кумата й бяха измислили и ми го изпратиха.Аз трябваше само да измисля как да го оформя и къде точно да го позиционирам.Златни сте момичета - много ми помогнахте!Иначе щях да се чудя на гърба какво да сложа :)
Вкусът ли? Беше комбинация от какаови блатове и два вида крем - бял шоколадов мус и карамелен крем с орехи.По думите на дегустаторите тортата е била много лека и вкусна.Но това само на вкус ... иначе доста си понатежаваше.За щастие кумата на Дени я пренесе невредима до Стара загора.
До колкото разбрах от Деничка, рожденикът е бил много изненадан и доволен.Съответно, аз също бях доволна :)
И когато Дени ми каза : "Ради, това определено няма да ти е последната поръчка от Стара загора!", вече знаех, че добре съм се справила с тази отговорна задача.
Май се поувлякох с разказа.Ама вие на балет не сте ли ходили ... там не приключват бързо нещата :) Който не е ходил до сега, след моят разказ вече може да се брои, че има едно балетно посещение!