четвъртък, 27 ноември 2014 г.

Вярвам ли в "Утре"

Няма да пише уводи, няма да казвам излишни думи, няма да изливам душата си, няма да разкривам мислите и чувтвата си...няма...не мога...липсва ми сила за това, а и може би загубих уменията си.Само искам да споделя нещо истинско. Въпреки, че започнах да не чакам "утре"-то. И все пак:



И утре пак ще пеят нежно птиците
И замечтано слънцето ще грее
И утре пак ще шепнат тайни водениците
И влюбена водата ще се лее.

И утре пак във теменужено небе
Диамантени звезди ще разцъфтят
И утре пак на пеперудени криле
Мечтите ми при теб ще долетят.

И утре пак ще бъда горска фея
И ще танцувам боса по росата
И утре пак ще бързам да живея
За да те срещна с трепет под дъгата.

И утре пак след писъка на времето
Част от душата ми ще се отрони
И утре пак избягала от бремето
Мисълта ми твоята ще гони. 
 
И утре пак зад ъгъла на твоя ден
Като бледа сянка ще надничам
И утре пак ще чакам да си с мен,
Но и утре пак ще те обичам.

И утре пак ще искам да те слушам
Красиво как със думите играеш.
И утре пак до тебе ще се сгуша,
Но просто няма да го знаеш.

Но дори и утре да е твърде късно, 
Дори и утре вече никога да няма,
Аз пак от нищото за тебе ще възкръсна.
И любовта ми ще е все така голяма.