Здравейте!

Днес за първи път стоя пред Вас, за да покажа мойта същност и сладкарска страст.

На екрана мога само красотата да покажа, а за вкуса...нека другите да кажат!

Както може би вече сте разбрали, това е моето местенце, от което ще споделям с вас моите сладкарски произведения.Но нека първо се запознаем...

Приятно ми е, казвам се Радина!Когато бях малка изобщо не харесвах името си.Когато кажех как се казвам, вечният въпрос беше "Как?".Много бях сърдита на родителите си...как може да ме кръстят така!Другите момичета имаха такива хубави имена като Мария, Даниела, Виктория!А моето никой не го беше чувал.Всъщност съм кръстена на двамата ми дядовци - Ради и Динко.

С годините се научих да харесвам името си и в последствие осъзнах, че то е нещо, което ме отличава.

Със съпруга ми сме заедно от ученическите ни години.Всички казваха, че такива дълги връзки като нашата или се разпадат, или завършват с брак.При нас се случи второто.И сега имаме две прекрасни деца - Теа на 4г. и Симеон(Мони) на 2 г.Те са моята сбъдната мечта в живота, най-хубавото нещо, което съм сътворила.Именно раждането на децата отключи по някакъв начин в мен любовта към правенето на сладкиши.

Да не си мислите, че това е скорошна любов.Тя датиара от преди доста време.Първо, когато бях дете обожавах да ям сладко, под всякаква форма - торти, пасти, кексове, шоколади...Имаше дни, в които се изхранвах само със сладки неща.Добре, че не ми личеше.По-късно установих, че ми доставя удоволствие и да ги правя.И така започнах да правя сладки, кексове и торти.

Когато съпругът ми, който тогава ми беше още гадже, отиде студент, беше пропищял от тази моя производителност.Всяка седмица му носех пълни кутии със сладки и сладкиши, а той не обича много сладко.После докато бях студентка нямах условия и време за тази ми страст и нещата позатихнаха.Но когато се появи на бял свят Теа...тогава сичко в мен се отприщи с нова сила.Започна голямото коледно производство на сладки.Още октомви месец започвах да пека меденки и щолени и в цялата къща се носеше аромат на канела, джинджифил и портокалови кори.Които после подарявах на приятели, защото беше непосилна задача да ги изядем.Както казва съпругът ми "Ти си като благотворителна организация- печеш и раздаваш".И не е далеч от истината.

След раждането на Монката в мен проговори желанието да правя и декорирам торти.Започнах да чета в интернет кое как се прави, гледах клипчета ка се правят фигурки.Опитах се на няколко пъти да направя сама захарен фондан и то успешно :) В началото започнах да правя торти за наши семейни празници.Съпругът ми ми беше подарил за 8-ми март миналата година курс са сладкари любители.Там си доизясних неща, които ми куцаха.И когато миналата година тортата "Мики маус", която направих за рожденния ден на Мони, пожъна толкова овации от приятели, реших да започна да се занимавам по-професионално с това.И така...накупих си инструменти, боички и готова моделираща маса и започнах.Първоначално правех изненади на приятели - подарявах им торта за рожденния ден.Постепенно започнах да получавам и поръчки.

Понеже споменах, че обичам поезия, ще кажа няколко думи и за това.Поезията е другата ми страст.Като ученичка много пишех стихове.Когато бях щастлива или тъжна, ме връхлетяваше музата и започвах да пиша.Абе изобщо, творческа натура съм си аз.В последните години пиша по-рядко и вдъхновение са ми предимно децата.Но ако имате празник и ви подаря картичка , да знаете, че задължително ще бъде в рими :) Разбира се, освен да пиша, обожавам и да чета поезия.Това ме успокоява и вдъхновява.И така...не се изненадвайте, ако понякога пиша в рими или споделям с вас освен моите сладки изкушения и стихотворения.Ето вече започнах с римите :)

Надявам се да ви бъде уютно и приятно в моя блог.Аз обещавам да ви черпя редовно с тортички, кекчета и бисквитки.Както каза една моя приятелка "Подсладих се само с гледане".Но ако не искате само да гледате, с удоволствие бих направила нещо сладичко за вас!