Първата торта, с която ще ви запозная, направих за рождения ден на една много специална и талантлива дама - Ани. Ани създава с ръцете си истински чудеса от хартия, плат, копченца, мъниста и всякакви такива материали.Изумително красивите и идейни неща, които прави, можете да видите на нейното местенце. За нея ще ви говоря още, защото това не единствената поръчка на Ани към мен, но е първата :)
Тази торта беше за мен истинско предизвикателство по няколко причини.Първо, нямах никакво време да я направя, защото имах да правя още две торти(с тази три) и трябваше да ги направя за 3 дена, защото ми предстоеше пътуване до Франция.Второ, нямах право да се излагам, защото самата Ани създава приказни неща.И трето, но най-важно, исках тортата да бъде с акценти върху неща, които самата тя е правила.Сами разбирате, че трябваше да се работя много прецизно, защото все пак беше за човек, който цени красивото и умее да го създава.
Изискването на Ани беше тортата да е с цветя, в розово, малиново и бледо зелено, а вкусът да е лек.Веднага си казах: "ОК, цветя, ама не какви да е, а като твоите, Ани". После ми хрумна да я направя малко в стил патчуърк и дръжките да са от копченца, а листенцата да изглеждат като зашити.Губеше ми се единствено горната част на тортата и за това разгледах отново блога на Андриана и етоооо.... веднага се спрях на пеперуденото кълбо, което толкова ме беше впечатлило още първия път, когато го видях.
За мен беше огромно удоволствие да правя тази торта...настрои ме много творчески, а цветовете ми създаваха допълнително настроение. Страхотно се изненадах, когато я завърших и видях, че е станало 4.00 ч. сутринта.Изобщо не бях усетила нито умора, нито кога е минало времето.
Много се разприказвах, а вие сигурно вече чакате да видите и самата торта все пак.Ето я и нея:
Още снимки и детайли можете да видите тук.
За вкуса се спрях на комбинация от бял шоколадов ганаш крем и ванилов йогурт със сладко от череши.
Много ме зарадва реакцията на Ани, когато видя тортата си...беше много изненадана и изглеждаше много доволна.И когато ми написа във фейсбук, че това било бижуто на рождения й ден, искрено ме разплака.Благодаря ти за хубавите думи, Ани! Радвам се, че допринесох за доброто настроение на твоя празник!
Макар и да ви прозвучи самохвално, за мен пък това е бижуто сред моите торти :)
А това е тортата на Галя - майката на моята приятелка Лина, с която вече ви запознах.За нея и съпругът й беше бялата рисувана торта.
Поводът беше имения ден на Галя. Лина ми се обади и каза, че иска малка торта, с която майка й да почерпи колежките си.Зададената тема беше "пролетно настроение", а задължителният елемент на тортата трябваше да са жълти лалета, любимите на Галя.
След известни размисли за дизайна, накрая реших, че малка торта е много подходящо да се оформи като букет.А и бях виждала в нета снимки на подобни торти(които винаги много са ми харесвали), но с други цветя и оформление, разбира се.
Сега е моментът да си призная, че това беше най-трудно направената от мен торта - не като декорация, а като направа.Правих я на 8-ми март и за да ми се скапе настроението, нищо не се получаваше.Изхвърлих 3 крема - на единия се пресече сметаната, на другия желатина стана на парцали, а на третия не помня вече какво.Абе, все едно правех крем за торта за първи път. Накрая заложих на бял шоколадов мус с филирани бадеми и....успях, най-после.
Декорацията беше песен, направих я без проблем.За да допълня пролетното настроение на тортата, сложих три пеперудки, които само това чакаха - да кацнат на лаленцата.
Много ме зарадва Галя, когато ми разказа как колежките й извадили фотоапарати да снимат тортата.Дори не й давали да я реже.И познайте как са я срязали накрая - отрязали са я напречно, така че декорацията отгоре да се запази.И до момента, вече седмица след това, още пазели горната част на тортата като украса в стаята :))
Ето това е моето най-голямо признание !
Следващата торта беше част от подаръка ми за моята съседка Деси, която ме покани на женско парти по случай рождения си ден.Точно бях влязла в една вълна и правех торта след торта и съответно с голям хъс са заех и с тази.Идеята за дизайна, както може би се досещате, беше моя - нали е подарък все пак :) Понеже нямах много време, реших да работя с наличните ми цветове захарно тесто, които ми бяха останали от предишните торти.И вместо да купувам цветя за рожденичката, реших да й ги подаря чрез тортата.
Цялата торта направих с голяма лекота.При мен, когато нещо тръгне добре от начало, то си върви така до края.Получи се една много стилна, по мое мнение, торта.
Вкусът беше шоколадово-млечен крем с маскарпоне и парченца банани.
Освен че Деси си хареса тортата, много я харесаха и приятелките й.Някои от тях не можеха да повярват, че аз съм я правила.А сервитьорът в ресторанта, където беше празненството и който дойде да прибере тортата в хладилника, попита с нескрита изненада в гласа: "Това ли е домашно правената торта!"
За мен най-голямата награда беше, че всички си изядоха парчетата до последната трошичка :)
За повече снимки нали знаете къде за отидете ... тук, разбира се :)
Ради, ти си факир! З прекрасни торти за 3 дни. За моята мога само да ти кажа, че Давид пита ти ли ще правиш неговия шах /то така си мисли детето, че ще е шах:)и остана много доволен, че отговорът е положителен. Продължавай да ни радваш!
ОтговорИзтриване