ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

Желая на всички вас една благословена, успешна и изпълнена с незабравими мигове година!
Желая ви да се обичате много, да не пестите хубавите думи и усмивките си и да дарявате хората около вас с добротата, която носите в душите си!
Желая ви да намерите пътя към себе си и да го следвате неотклонно и с лекота!
Желая ви да когато в края на 2012 година обърнете поглед назад, да се гордеете с всяка своя дума, жест, постъпка и да не съжалявате за нищо!
Желая ви да ЖИВЕЕТЕ ИСТИНСКИ!

И ви обещавам да не изчезвам за толкова дълго време от тук през следващата година!Най-тържесвено!

National Geographic book cake

Днес ще ви представя последната си торта.Не че нямам много други по-предишни за показване, но много исках да споделя с вас още днес най-новото си "детенце". За мен тази торта е едно много голямо постижение, защото чрез нея проявих художническите си заложби.И така...

Тортата е подарък за мъж на име Момчил, който вчера имаше рожден ден.Подаръкът го поръча съпругата му Боби.Всъщност Момчи и Боби са наши семейни приятели.Рожденикът е човекът, който вкарва продуктите на National Geographic за България.За това и тортата му трябваше да бъде нещо свързано с тях.

Още когато Боби ми каза темата, си представих и самата торта - книга.До тук добре, но трябваше да измисля какво да има на корицата на книгата.Тогава започна едно лудо разглеждане на всички налични вкъщи книги със снимки на National Geographic, ровене в интернет и все не можех да реша какво да нарисувам на корицата на книгата.Да, правилно сте разбрали - да нарисувам.Далеч по-лесно и бързо, а може би и по-сполучливо щеше да е да разпечатам на вафлена хартия снимка, която ми харесва и да я направя корица, но реших всичко да бъде hand made :) За целта обаче трябваш да си подбера някоя по-лесна за прерисуване снимка, защото примерно човешко лице нямаш да мога да докарам съвсем достоверно.Не съм художник все пак.И така се спрях на вариант пейзаж.Ограничих разглеждането само в тази категория.И накрая си харесах нещо, което освен, че е красиво, щеше да ми донесе огромно удоволствие да го пресъздам върху торта.Това се нарича предизвикателство!Ето го оригиналът :

И така тортата ме чакаше в хладилника покрита и готова, с подлепени страници и само си чакаше корицата.Нямаше за кога да отлагам и запретнах ръкави ( какви ли ръкави в тази жега, ама така му е думата). А и честно казано ме сърбяха ръцете.Приготвих си боичките, четки и гъбки за рисуване и започнах.В началото плахо, после все по-смело и с по-сигурна ръка.По едно време ми звъни мъжът ми и пита "Какво правиш?", а аз : "Рисувам".Той пак : "Какво рисуваш?", а аз "Пейзаж." При което оговорът беше : "Пейзаж ли?! Че ти можеш ли да рисуваш пейзажи?" Аз само орговорих : "Като приключа, ще разберем" :)

И така нарисувах си корицата, залепих я, сложих й надписи, лого и книгата беше готова.Дали съм се справила с рисуването ще кажете вие, но аз самата съм доволна от крайния резултат и се чувствам все едно съм постигнала голяма победа :) Хайде стига обяснения, ами да давам доказателствения материал :

Е, може би поспестих малко от червения цвят, но смятам че и така не е лошо :)

Вчерта мъжът ми вади тортата от хладилника и аз чувам : "Браво бе, мамо, ти много хубаво си можела да рисуваш!Ето кой ще помага на децата в училище с рисуването."

На другия ден, когато Боби дойде да вземе тортата беше много изненадана, смятам приятно, от крайния резултат.А по-късно ми се обади и самият рожденик, за да благодари за вкусната книга.Да, ето в какви случаи книгите освен полезни могат да бъдат и вкусни :) Беше очарован от това издание на National Geographic.

Жив и здрав бъди, Момчи!Може съвместно да разширим пазарната ниша :)

Лятото свършва ...

...а с неговия край дойде краят и на моята лятна почивка.Да, точно това е причината толкова време да не се поява тук - на моето местенце.Просто се отдадох на заслужена почивка и отделих нужното внимание на семейството ми. Попътувах доста, видях много нови и красиви места, които бяха източник на вдъхновение за мен и ми дадоха нови идеи за моята страст - тортите :)
Сега ще ви представя няколко торти направени за малки, големи и още по-големи момчета.Ще ви представя тортите накратко, не защото нямам какво да споделя с вас - напротив.Всяка торта е свързана с много мили и скъпи за мен емоции.Но много торти се събраха, които въздишат нетърпеливо в папката да бъдат споделени с вас и ми се иска да не ги карам повече да чакат :)

Това е тортата на Калоян - или както го наричат Коко.С неговата майка Ани вече съм ви запознавала.Да, точно така, това е онази симпатична дама, която прави вълшебните картички, диадеми и всякакви други съкровища.Коко много обича котки и самият той все мяука като най-сладката момчешка от своя вид :) За това подаръкът на Калоян от мама и татко беше едно коте, което се вижда на снимката доло и което аз използвах за манекен на моята торта.Тоест спретнах едно негово подобие от захарно тесто :) Тази торта правих непосредствено след великденските празници и е една от тортите, заради които не съм си лягала цяла нощ, за да я завърша.Но си струваше, дано и на вас да ви хареса :

Към тортата като подарък за Коко спретнах 20 броя декорирани сладки - котки.А вкусът на тортата беше ванилов пудинг с маскарпоне, бисквитки Орео и шоколад Нутела.Това се оказва един от най-харесваните ми вкусове :) Което много ме радва, защото си е изцяло моя измислица :)
Може би ви прави впечатление прекрасната снимка.Е, не е мое дело и то си личи :) Всички знаете колко ужасен фотограф съм.Снимката е направена от друга вълшебница, но в областта на фотографията - Ели Гледачева.Нейни снимки можете да разгледате ето тук.

Като съм започнала с Коковците, нека ви покажа и тортата на още един Коко, но цялото му име е Никола.Тортата е по повод неговия прощъпулник.Изискването беше да има обувчици, топка и всякакви животинки - куче, пате, таралежче и т.н.Сами се досещате, че беше трудно да събера една мини зоологическа градина върху торта, за това реших да направя обувките, кучето и топката като фигурки, а животинките да са апликирани.Мисля, че се получи една много сладка бебешка торта :)

Вкусът е пак същият като на тортата на другия Коко :)

А това е влака Томас за малкия Тома.Дали защото са с почти еднакви имена не знам, но това влакче е любимо на Томи.Тортата ми поръча неговата майка Оля, която беше поръчала за баща си тортата с русалката.А скоро ще ви покажа и друга, направена за тяхното семейство.С огромно удоволствие и лекота направих тази тортичка и много си я харесвам.Получиха се много хубави и меки тонове, някак си напълно подходящи за темата :)

Томи освен че много си е харесал влакчето, гостите много харесали вкуса на тортата.Оля се обади да ми каже, че дори хора, които не ядяли сладко, си хапнали цяло парче. Това ужасно много ме зарадва, защото за мен показателя за наистина вкусна торта е, да няма останало нищо по чинийките :)

Следващата торта направих в трите свободни дни между две от нашите летни пътувания.Тя е за внучето на нашата баба Витка.СИгурно вече се питате коя е тя.Това е жената, която много ми помага в отглеждането на децата ми и най-вече на Мони, който до тази седмица не ходеше на градина и се гледахме вкъщи.Но сега вече "не е бебе" и тръгна на детска градина, но реве та се къса и пак си иска мама и баба Витка :)

Но да се върна към тортата.Малкият Мишо ставаше на 1 годинка и аз много исках да му подаря една торта, още повече че рождения му ден съвпадна и с кръщенето му.За това и тя е в много нежни бебешки цветове.Идеята за дизайна ми дойде от костюмчето, с което беше облечен моя Симеон на кръщенето си.

С тази торта исках освен да пожелая на Мишо да бъде жив и здрав, но и да изкажа благодарността си към баба Витка, която така всеотдайно и с много любов и търпение се грижи за моите деца, докато аз творя всичко, което виждате тук :)

Следват няколко торти за по-големи момчета.

Първата от тях много ме измъчи не за друго, ами защото не бях чувала за това чудо наречено "Трансформатор Рекс". Оказа се че Рекс е един вид приятел на Бен 10 ( сега сигурно си мислите "А този пък кой е?"). Мъжът ми каза, че не съм добре след като възкликнах "Ама те май са приятели!", докато се запознавах отблизо с Рекс, кой е той и за какво се бори.Трябваха ми 2 дни за това, а и да се вдъхновя за самата торта.Понеже приех поръчката в много натоварен за мен период, предупредих майката на момченцето - Антоний, който ставаше на 8 годинки- че няма да имам време да направя фигурка.Но тя не държеше на нея, каза, че мога и да го нарисувам.Но на мен и за рисуване ми се видя гадничък този Рекс и за това заложих на сигурното - разпечатах го на вафла и го залепих.В крайна сметка се получи една много яка момчешка торта.Ама то винаги така се получава - най-трудните торти си ги харесвам най-много.Ето я и нея :

Вкусът беше карамел с орехи.Мария - майката на Тони - каза, че не си е представяла тортата чак толкова хубава.Какво съвпадение - аз също не си я представях, ама тя взе че стана :) Което е доказателство на тезата, че нищо не е толкова трудно, колкото изглежда.

А ето я и тортата на Ники.Той е детенце на моята маникюристка Цвети и освен че е фен на Hotwheels, се оказа, че е фен и на моите торти.За това, когато Цвети ме помоли да му направя торта за рождения ден, изобщо не се замислих, въпреки че работех по един много голям сватбен проект.Ники има над 100 колички и аз използвах за модел една от тези, които му бяха купили като подарък за рождения ден. За първи път моделирах количка, но стана като оригинала и много си я харесвам.Идеята за пистата ми дойде спонтанно и много се радвам за нея, защото изцяло съвпадна с идеята на Цвети :) Надписът съвсем собственоръчно си го направих, оцветих, изрязах и залепих и много се гордея с това, защото стана като оригинала.Тортата боядисах отгоре, но те някои торти просто си просят да бъдат така оцветени и тази е една от тях.Вкусът беше сиропирани с карамелен сос блатове, шоколадов мус и банани.

 Много миличко ми стана, когато Ники сам се обади да ми благодари, беше много доволен.Няма нищо по-хубаво от това да направиш щастливо едно дете, пък било то и само с една торта.

Следващата торта е на тема извънземните на Бен 10.Поръча ми я Гери - майката на Роби, за който беше тортата Мики Маус.Но този път другото й момченце Денис имаше рожден ден и ставаше на 8 годинки.Гери ми донесе един дракон от Лего с идеята да направя него и да "нарисувам някъде по тортата" един герой от анимационен филм на Cartoons, който си признавам, че не помня как се казва.Но това ми се стори много постно и хаотично и не бях много доволна.Всъщност се оказа, че детето много харесва Бен 10 и неговите извънземни, но Гери не искала да ме тормози с направата им. Но аз предпочетох да имам конкретна тема и да знам, че детето го иска и ще се зарадва. И така се въоръжих с няколко списания на Бен 10, с много търпение, защото тези грозилчовци ми взеха здравето и се захванах на работа.Мъжът ми и децата бяха учтиво (или пък не) помолени да прекарат половината ден навън, за да се отдам на срещата си с "красавците".Не знаете колко отблизо се запознах с тях, ама не ви и трябва :) Благодаря му, че се прибраха само, за да спят вкъщи наобяд и после пак излязоха.И така за има няма 9 часа имах декорирана торта с 3 извънземни и надпис на Бен 10, които ръчно изрязвах и писах.Това е един от случаите, в които съжалих, че не съм разпечатала на вафлена хартия.Щях да си спестя поне 1 час, но пък така е по-автентично. Формата на тортата е почти кубична, но по-скоро паралелепипед.Много нетипична за моя стил, но така ми дойде да я направя.Ами, дано ви харесат моите "Убавци".

 Вкусът беше така харесвания напоследък ванилов пудинг с бисквитки Орео и Нутела. До колкото разбрах Денис много си е харесал тортата.

Което ме навежда на мисълта какви неща харесват децата ни - страшни, грозни и извънземни! Сега да не помислите, че говоря за тортата си :) Неее, става дума за героите от филмчетата :)

За сега май ви показах всички момчешки торти.Това е добре, защото имам още много (ма)дамски такива, които искам да ви покажа, както и серия сватбени, предсватбени и следсватбени.Но, всяко нещо с времето си и всяка торта с представянето си.

От мен за днес толкова и най-тържествено ви обещавам, че няма да правя скоро такава голяма пауза.

Торти за малки дами

Здравейте! :)

Ще кажете "Тази пак се загуби някъде" - и ще бъдете прави.Загубих се някъде във въртележката торти, болести, деца, съпруг и т.н. Не че се оправдавам, просто наистина имах тежък период, а когато съм в такова състояние на духа, признавам си без бой, не съм особено приятна компания.Както казва народът - "потъват" ми гемиите :) За това реших да ви спестя компанията си.То не че съм имала много време за нета.Децата ми, миличките, тръгнат ли да се разболяват задължително го правят и двамата.Разболя се първо малкия - близо 4 дена с 39,7 температура.Оздравя, дадоха ми една седмица почивка и се разболя каката, пак с такава температура.Хайде пак безсънни нощи и кошмарни дни.Оздравя тя, направих в промеждътъка една сватбена торта и се разболях аз.Да не остана по-назад.Добре, че съпругът ми държи фронта :)
НО стига с моите "Радини вълнения" - нека да мина към тортите :)

Ще групирам тортите, които не съм ви показвала в серии.Те просто си плачат да бъдат групирани, защото са от едни и същи категории :)
Първата серия, която ще ви представя днес е посветена на най-малките и то на госпожиците. Сега да не си помислите, че това е дискриминация от мое страна - просто съм направила по-рано във времето момичешките торти и гледам да ви ги покажа първо тях.

Първата тората, която ви представям, направих за първия рожден ден на една прекрасна малка госпожица - Деа.Със Стефчо и Марианка (родителите на Деа) се познаваме доста отпреди да имаме деца. Марианка ми звънна с желанието да им направя две малки и абсолютно еднакви торти.Защо ли?Защото щели да празнуват с едната и другата рода по отделно.Мен ако питате прави са си хората, после да няма сърдити и недоволни.Дизайнът на тортата не е мой, защото бяха си харесали една торта, на която ми пратиха снимка.Тортата беше на 4 етажа, но аз трябваше да направя само най-горния.

Сигурно като гледате снимката и си мислите, че по-крива торта не съм могла да направя :) Така си е.Че е крива- крива е, но нарочно.Моделът беше от така наречените криви торти.

За тази торта си изрязах сама шаблонче за листа на бръшлян, с което да работя.Мисля, че станаха много сполучливи.После падна едно обикаляне да търся изкуствени пеперуди, които да стърчат от горе.Е вярвайте ми, всеки път, когато не ги търся, тези пеперуди сякаш ме преследват и ги виждам на всякъде, но сега нали ми трябваха - няма и няма.Някрая повиках неволята и седнах, изрязах си ги от захарно тесто, изсуших ги и...си ги изрисувах сама.Много се гордея с тях, защото станаха като истински :) Така любимите ми рози наврътках за норматив :) Накая се получи това, което виждате.Много сладка тортичка Х 2.

Пълнежът беше мента и шоколад с парченца Афтър ейт.

Стефчо и Марианка много си ги харесаха, а до колкото разбрах и малката Деа, която отчаяно се опитвала да докопа я роза, я пеперудка, още преди да е духнала свещичката.

Следващата торта е за момиченце на име Мартина, което стана на 2 годинки.Без да искам ги градирах и по годинките :) Мартина е дете на един мой съученик Пламен, с който учехме в математическата гимназия в Ямбол.

На 22.04 тази година най-после се организирахме и си направихме среща на класа, или поне на тази част от него, която дойде. Не се бяхме виждали от 14 години (разбира се с някои хора поддържах контакти и съм се виждала през това време).Но така на куп - не.А бяхме много задружен и неразделен клас и чак не ми се вярва, че не се организирахме по-0рано. Но не за това съм тръгнала да ви говоря.На тази среша, като става обикновено на такива срещи, обменихме информация кой как я кара, с какво се занимава и колко деца има :) Та аз имах възможността да раздам от красивите си визитки, които тъкмо на тръгване бях взела от Ани.

Тогава разбрах, че Мартина става на 2 годинки след месец.

Павката ми се обади да ме попита дали ще мога да им направя торта точно в момент, когато имах още 3 торти накуп.В началото се притесних, защото не знаех дали физически ще се справя със задачата.Това беше седмицата преди 24 май, а на мен ми предстоеше пътуване и времето ме притискаше.Но в крайна сметка си казах, че ако трябва няма да спя, но Мартина ще има моя торта.Беше ми гадно да откажа на човек, с който съм прекарала заедно толкова години, а после учехме заедно и в ИУ Варна.

Вариантите за дизайна бяха ориентировъчни и два - първият да е нещо с катерички, а вторият да е нещо с Маша и Мечокът, защото Мартина много обичала това филмче.Аз заложих на втория.И ето крайния резултат :

Сега същата тази торта си я представете в много по-ярки и контрастни цветове.Зеленото е цвят "Лайм", рокличката на Маша е цикламена, слънчогледите се прекрасно патешко жълто.Абе не знам защо така се получи с цветовете.Аз че съм лош фотограф - лош съм, ама на фотоапарата цветовете на тези снимки са хубави и ярки, а като ги сваля стават бледи и пастелни.

Както и да е - получи се една много весела ДЕТСКА ТОРТА. Мотивите съм взела изцяло от филмчето, което изгледахме няколко пъти с децата :) Единствено не си харесвам мечока, ама не самия него, ами това, че трябваше да е по-голям от Маша.Ама кой ми е виновен, като Машенката ми е пораснала толкова :)

Пълнежът на тортата беше ванилов мус с парченца бисквити.

Казват, че била вкусна :) Ама аз за този пълнеж не се и съмнявам, защото ми е един от най-успешните, а и е най-подходящ за деца.

Следва тортата на Валерия. Валерия е едно много чаровна и красива малка дама.Истинска принцеса с дълга руса косичка и сини очи и с кожа бяла като порцелан ( както се казва в приказките). Когато майка й ми поръчваше тортата каза, че няма идея за дизайна и очаква аз да й предложа. Аз само това и чаках. Понеже Борислава(майката на детето) много обича да я кипри с красиви дрешки, аз й предложих да й направя тортата като тоалетът, с който ще бъде облечена на партито.Отдавна ми се правеше такава.Това не е моя идея, виждала съм такива торти, направени от една ужасно талантлива млада жена, за която съм ви говорила и преди - Люба Златкова или както всички я наричат Буболинката.На нейните произведения на изкуството можете да се полюбувате тук.

Борето веднага прегърна идеята за дизайна и ми изпрати снимка на рокличката, с която щеше да бъде облечена рожденичката. Десенът беше от любимите ми - на точки, а темата също не по-малко любима - Мини Маус.Сега ви показвам и роклята, и тортата.

Найс, ааа? Много сладурско се получи. За съжаление не мога да ви покажа снимка на рожденичката с тортата, защото тези снимки, които имам, на тях се вижда тортата, но не и тоалетът на Валерия, защото е зад маса и с жилетка.

Вкусът беше отново ванилов мус, но този път комбиниран с бисквитки Орео ( така любими на всички деца) и течен шоколад Нутела.

Борислава каза, че за първи път и се случва децата да си изядат тортата по чинийките, без да се налага да хвърлят.И тя самата, която торта не обича е изяла цяло парче. Е, по голям комплимент от това не знам дали има :)

 

За сега приключвам с литературното писане, а вие съответно с литературното четене тук, но както се казва ... следва продължение! И малките мъже чакат своя ред :)

Желая ви един прекрасен и изпълнен с хубави емоции летен ден!

Една кокетна торта

Здравейте! :))
Не съм писала отдавна, но имах много работа и пътувания и времето все не ми стигаше да си побъбрим.

Сега ще ви покажа една много сладка и кокетна торта, която направих с много голямо вдъхновение и удоволствие за нашата любима педиатърка Д-р Антонова.Тя винаги черпи децата с бонбони и солети, когато отидем при нея и за това всяко наше посещение там е малък празник за малките :) И така реших да върна жеста на тази така мила жена и да я почерпя и аз :)
Д-р Антонова освен  прекрасен професионалист, който се грижи с много любов и внимание за здравето на децата ми е и много красива и стилна жена.За това реших в знак на благодарност за всичките й грижи да и подаря нещо дамско и стилно - като самата нея :)
Отдавна ми се въртеше в главата идеята за торта в бяло, черно и различни нюанси на розовото.И понеже обожавам точките те станаха неизменна част от дизайна.
Няма да говоря повече, а направо ще ви я покажа малката кокетка :)

Вкусът беше карамелен крем с маскарпоне и Дулсе де лече.
Доктор Антонова много се зарадва и каза, че ще й е трудно да разреже малката "красавица", но в последствие разбрах, че все пак са я хапнали с приятели сладко сладко :)
Дааа, то в крайна сметка предназначението на една торта е да донесе радост на дадения човек и...да бъде изядена :)

Време е за сладки

Предлагам преди да започнете да четете, да си вземете по чаша топло и ароматно кафе, защото днес ще си говорим и показваме сладки. А какво по-хубаво допълнение към сладките освен кафето!

Сладките във всичките им разновидности са нещо много апетитно и красиво.Хапваш една и можеш да задоволиш потребността си от нещо сладичко.Но ако сте техни любители като мен, само една никога няма да ви е достатъчна.

Обожавам линцеровите сладки. Линцеровото тесто е маслено, ронливо и от него се получават едни особено сполучливи и вкусни сладки.Могат да се слепят с някакъв червен и леко киселичък конфитюр, например от касис, череши, вишни, червени боровинки.Тогава омекват и буквално се топят върху езика.А ако се оставят неслепени, стоят леки, трошливи, но не хрупкави и с много богат вкус на масло. Прияде ли ви се вече :)

Такива едни линцерови сладки спретнах за Ани. Ани е момичето, което прави уникалните цветя от плат и не по-малко уникалните и красиви катички. И не на последно място тя ми направи още по-уникални визитки. Но за да не ме помислите за фукла, няма да ви ги покажа тук, но бихте могли да ги видите в нейния блог.

Двете чаровни момченца на Ани, Давид и Калоян, са кръстени на Гергьовден и тя искаше да почерпят техните кръстници с нещо вкусно и ефектно. И понеже щяха да пътуват до Пловдив, а и нямаше много време, се спряхме на вариант сладки. Това ми бяха първите декорирани сладки, които правих по поръчка.До сега все съм правила и декориала сладки за домашна употреба и най-вече по Коледа :) Беше ми много приятно да ги правя, защото имах възможност да направя почти всяка сладка различна.Уговорката с Ани беше да има детска тематика, нещо по-мъжко на външен вид и нещо за дамите :)

Разбира се, спазих веднага изискванията.На вашето внимание представям "мъжките" сладки :

Покрити са с трансферно фолио и тъмен шоколад.Както каза Давид, когато ги видя : "Аааа, приличат също на теракот" :) Май, май така изглеждат, но с тази разлика, че се хапват.

Следват серията "детски" сладки.Срад тях има две специално адресирани за децата на Ани.Нали поводът е кръщене...нека си личи!

И нищо, че по принцип дамите са с предимство, аз този път ги оставих за десерт и ще ви покажа последно "дамските" сладки. Нещо като черешката ня тортата :) Оставих ги за финал, защото станаха най-пъстри, най-ефирни, най-темпераментни ... каквито всъщност сме жените.

Като за финал си изберете сладка и както се казва ... да ви е сладко!

Някъде в съзвездие Овен и не само там

Знаете ли, че ...
Овен е зодиакално съзвездие, разположено малко на север от небесния екватор. То няма характерна фигура. Трите му най-светли звезди образуват леко извита дъга. През това съзвездие Слънцето преминава от края на април до средата на май. Първи знак в зодиака. Съзвездието има важно астрологическо значение, защото в античността в него се е намирала точката на пролетното равноденствие, т.е. точката, в която Слънцето пресича небесния екватор при движението си от юг на север. В резултат на прецесията точката на пролетното равноденствие сега е изместена в съседното съзвездие Риби. След 600 години точката на пролетното равноденствие отново ще се върне в съзвездието Овен.
Името на съзвездието е превод от латинското му название - Aries. Символизира митологичният овен, чието златно руно е било търсено от Язон и аргонавтите.

Точно един такъв митологичен овен имах честта и удоволствието да пресъздам от захарно тесто.

Преди великденските празници трябваше да направя торта за Боби, съпругът на Еми, с която вече съм ви запознавала.За нейния баща беше тортата с райетата и голямата панделка.
Еми искаше тортата да е на тема звезди, планети и т.н, тъй като Боби преди време се увличал по това и мислел дори да си купува телескоп.И понеже е зодия Овен на върха на тортата трябваше да се мъдри гордо негово величество Овньо. Желанието на Еми беше да е с голееееми рога :) 
Започнах аз да чета за съзвездието, да разглеждам снимки и картинки по темата и накрая си харесах една снимка, на която цветовете се преливаха чудесно и това определи цветовото решение на моята торта. Когато направих тортата и я боядисах и след като мацнах тук-там себристи и златисти звездички за разкош, тя наистина изглеждаше като звездно небе. И точно тогава открих как само едни планети му липсват на този "космос".С голямо удоволствие ги оформих, изрисувах и намерих мястото им, така че да си хармонизират цветовете.
За Овньо какво да ви кажа - стана много, много сладък, такъв един благ, хрисим ииии...горд.Чак е примижал от кеф.Истински красавец! Ама хайде стига съм приказвала, ами да ви покажа тортата :

Вкусово тортата съчетава бял шоколадов мус, млечен шоколадов мус и сиропирани с карамел и бейлис блатове. По думите на Еми била голяма вкусотия.
Но за мое нещастие имаше нещо, което тя не хареса, когато дойде да си я получи ... рогата на Овньо били много малки :)) Малки, ама пък здрави.
Още снимки можете да видите тук.