Вярвам ли в "Утре"

Няма да пише уводи, няма да казвам излишни думи, няма да изливам душата си, няма да разкривам мислите и чувтвата си...няма...не мога...липсва ми сила за това, а и може би загубих уменията си.Само искам да споделя нещо истинско. Въпреки, че започнах да не чакам "утре"-то. И все пак:

И утре пак ще пеят нежно птиците

И замечтано слънцето ще грее

И утре пак ще шепнат тайни водениците

И влюбена водата ще се лее.

И утре пак във теменужено небе

Диамантени звезди ще разцъфтят

И утре пак на пеперудени криле

Мечтите ми при теб ще долетят.

И утре пак ще бъда горска фея

И ще танцувам боса по росата

И утре пак ще бързам да живея

За да те срещна с трепет под дъгата.

И утре пак след писъка на времето

Част от душата ми ще се отрони

И утре пак избягала от бремето

Мисълта ми твоята ще гони. 

 

И утре пак зад ъгъла на твоя ден

Като бледа сянка ще надничам

И утре пак ще чакам да си с мен,

Но и утре пак ще те обичам.

И утре пак ще искам да те слушам

Красиво как със думите играеш.

И утре пак до тебе ще се сгуша,

Но просто няма да го знаеш.

Но дори и утре да е твърде късно, 

Дори и утре вече никога да няма,

Аз пак от нищото за тебе ще възкръсна.

И любовта ми ще е все така голяма.

 

Честит Св. Валентин!

Днес няма да говоря за торти, кексчета и курабийки. Дори няма да ви покажа снимки на такива. Днес ще си говорим за Любов. Да, всъщност и правенето на сладкиши е любов и страст, но в случая имам предвид любовта между хората.

Днес просто искам да пожелая честит празник на всеки един от вас, който има щастието да обича и да бъде обичан! На всеки, който е изгарял и изгаря в трепетно вълнение дори само като си помисли  за любимия човек. На всеки, който се е потопил в блаженото безрасъдство на любовта. На всеки, който  е открил своето друго АЗ, своята втора половинка. 

И празник е не защото днес е Св. Валентин, а защото всеки следващ ден след днешния живеем с любовта в сърцата си. И нека си показваме тази любов не само на деня наречен " Ден на влюбените" , а всяка  минута , всеки миг. Защото когато човек обича и е влюбен, за него всеки божи ден е благословия и празник.

 И все пак ... Честит Св. валентин! :)

И понеже любовта е поезия, ще споделя с вас едно стихотворение, което открих и което ме впечатли. То е израз на това как любовта ни разтърсва, променя, прави ни неясни и противоречиви, но когато е истинска Тя продължава след всичко и въпреки всичко. 

Enjoy it!

Понякога и винаги

Понякога  съм чиста, светла, бяла.
Понякога съм непрогледен мрак.
Понякога съм птица полетяла.
Понякога съм стъпкан прашен праг.
Понякога очите ми са като лед.
Понякога горят като огньове.
Понякога съм сладка като мед.
Понякога горча като отрова.
Понякога съм тиха, нежна, мила.
Понякога съм бури и стихии.
Понякога в живота съм се впила.
Понякога живея на магия.
Понякога съм ярка и сияйна.
Понякога съм някак си безлична.
Понякога съм съкровена тайна.
Понякога съм толкова различна.
Понякога обичам да се смея.
Понякога се сривам на земята.
Понякога, макар и рядко - пея.
Понякога мълча със тишината.
Понякога летя със пеперудите.
Понякога пълзя в тревата.
Понякога съм цар на лудите.
Понякога царица съм на самотата.
Понякога съм цялата любов.
Понякога съм жива рана.
Понякога съм нежен благослов.
Понякога съм тъжна мелодрама.
Понякога целувам и обичам.
Понякога умея и да мразя.
Понякога в любов се вричам.
Понякога от любовта се пазя.
Понякога....
Но винаги....
Винаги съм полъх топъл.
Винаги съм твоя орисия.
Винаги съм страстен вопъл.
Винаги съм твоята магия.
Винаги съм твойто женско АЗ.
Винаги съм малко Чудо.
Винаги съм влюбен глас и ...
Винаги ще те обичам лудо
Винаги...обичам те...обичай ме...
Дори понякога да няма нищо друго.

Ето на това казвам аз саморазкриване и обяснение в любов :)

Обичайте, приятели и бъдете обичани...винаги!

"Най-добрият човек" в лицето на Мина Бакалова

Пак съм тук, колкото и да не е за вярване.Зная, че не съм писала цяла година, но нещо нямах вдъхновение,  нали знаете как понякога просто не му идва отвътре на човек да се захване с нещо.Дори бях се замислила да закрия блога.Но все пак го запазих и сега пиша, след почти цяла година отсъствие :) За сметка на това в момента така ме е споходило вдъхновението, че сигурно в следващите дни ще бълвам публикации като полудяла :) Да пиша днес ме провокира една приятнта емоция, в която ме въвлече моята приятелка Мина Бакалова.
Мина е едно от най-талантливите момичета  в света на тортите. Тя има много елегантен, изчистен и характерен стил на работа, създава шедьоври от световна величина.Не случайно нейна торта бе публикувана на корицата на едно от най-престижните спиасания за декориране на торти - Cake central. Ако не сте запознати с нейните торти, можете да ги разгледате тук.
На 18.11.2012 г. Мина беше поканена да участва в Станция Нова по Нова телевизия и по-специално в предаването "Най-добрият човек". Запис  можете да видите  тук. Благодаря й, че избра мен и Бубето (Буболинката)  да й бъдем подкрепа  и нейни гости в предаването.Благодаря й за приятната емоция, която сподели с нас и й благодаря най-вече за това, че е моя приятелка! Мина, гордея се, че те познавам!
Желая ти да си все така уверена в силите си и да постигаш с размах мечтите си! Сигурна съм, че ще намериш най-верния за теб път, който да следваш, за да си максимално удовлетворена от себе си и това, което правиш. И не се поддавай на лоши приказки и хорска завист :) Знай, че тези, които те ценим и обичаме сме повече и ще те подкрепяме винаги! Прегръщам те силно!

Торти за дами - част 2

Сигурно вече си мислите "Тази уж обеща да не изчезва повече така, а пак я няма толкова време?!" И с право, но този път отсъствах от страната за две седмици, а мястото на което бях не предразполагаше към писане, а само към релакс и пълна почивка.В едно изречение ... видях рая на земята.

Но сега вече съм тук и ще продължа своя разказ в снимки и картинки за мадамските торти :)

Тортата, която ще ви покажа е за майката на Оля.Оля познавате покрай тортите на баща й(с русалката) и на момченцето и Тома ( с влакчето Томас).Желанието на Оля беше за нежна торта, в пастелни тонове и с цветя.Каза, че майка й много харесвала орхидеи, а на мен орхидеите са ми едни от любимите за направа цветя (след любимите ми рози, разбира се).Веднага реших, че на ези жарствени цветя много ще им пасват едни свежи зеленки хортензии.Направих цветята за норматив и ги оставих убаво да изсъхнат, а през това време се заех с направата, измазването и покриването на самата торта.Когато залепих цветченцата, кафявите точки дойдоха от самосебеси.А пресуканата розовозелена панделка просто крещеше от шкафа - "вземи мен, вземи мен".И аз не устоях на молбите й :)

 За тази изискана торта Оля избра вкуса шоколад с мента - любим на майка й е шоколадът "Афтър ейт". Оля беше така добра да ми се обади и да ме информира за ефекта, който тортата е произвела върху мама - изненада и радост, а от вкуса - истинска наслада за сетивата :)

Благодатя ти Оля, че ми се довери за пореден път!

А сега ще ви покажа една торта, за която съм убедена, че ще решите, че съм се объркала като съм я сложила в тази публикация.Но не, грешката е вярна :) Тортата е за една много чаровна и с много щури, но гениални идеи дама на име Ани!Тортата ми поръча моята приятелка Лина, като подарък за въпросната дама. Темата на партито по случай рождения ден на Ани беше "Детство мое".Другата ценна за мен информация беше, че рожденичката много обича мечета.

И така започна моето чудене за дизайна на тортата.За да е по-детско, реших да направя цветя като захарни близалки, сърчица, копченца.После в миг изникна в съзнанието ми една песен на Орлин Горанов и Кристина Димитрова, в която се пееше: "Ти лети, лети детски спомен жив, връщаш ни отново в онзи чуден свят ..." И веднага си представих едно пъстро хвърчило като тези, които обожавахме да пускаме, когато бяхме деца.Какъв по хубав символ на детството от хвърчилото и летящи балони.И разбира се - мечетата.И така моята най-нова "рожба" си имаш вече облик :)

Тук идва моментът на извинението ми за ужасната и тъмна снимка, но нямаше как да е по-светла, тъй като завърших тортата на свечеряване и я предадох малко след това.

До колкото разбрах рожденичката много се е изкефила на тортата си, а това е по-важно и от

най-хубавата снимка :)

А тази кокетна торта направих за рождения ден на моята съседка Илияна!Когато я питах каква иска да бъде тортата, тя ми отговори да я направя така, както виждам нея самата.Не мога да кажа дали това ме улесни или затрудни.Доста се притеснявах дали моето виждане ще съвпадне с нейното :) И понеже Илияна е секси и стилна мадама, реших че и тортата трябва да е такава.Идеята ми дойде от визитката на едно Фешън студио.Страшно ми хареса леопардовата шарка в комбинация с цвят бордо.И понеже тортата стана перфектно кръгла, без нито едно ръбче и гънка, реших да я оформя като кутия за подарък.За да бъде още по-изискано, метнах отгоре една черна ръкавица, която стана досущ като кожена.Три рози в цвят бордо идеално се вписваха в картинката.А за още по драматичен ефект, обвих борда на тортата със захарна огърлица :) Лично аз съм супер доволна от крайния резултат.

Думите на Илияна за ръкавицата бяха: "Искаш да ми кажеш, че съм сложила ръка на всичко вкъщи ли?" Отговорих й, че не бях се сещала за такова тълкувание, но ако й харесва така да бъде :)

Това е една от малкото торти, които и аз съм опитвала и беше много вкусна - комбинация от ванилови платки с два вида крем - бял шоколадов крем с карамелизирани вишни и млечен шоколад с ядки.

И за да бъда малко нескромна, ще ви кажа, че всички гости бяха очаровани от дизайна и не по-малко от вкуса.

А за мен остана най-вече удоволствието от готината емоция, която ми донесе направата на  тази торта и удовлетворението от крайния резултат.

СЛедващащта публикация ще стопли сърцата ви в това студено време, защото ще бъде изпълнена с много любов и романтика.Не, няма да бъде за Св.Валентин, а ще ви представя сваатбените торти, които направих през изминалата година.

Торти за дами

След дълго отсъствие с завърнах.Отсъствието ми се дължеше на душевния дискомфорт, който ме гонеше от известно време.Нали знаете как има моменти, в които чевек се колебае за всичко, не знае на къде да поеме, как да продължи и няма желание за нищо.Е, мен този период ме държа малко повече отколкото ми се искаше, но вече смея да твърдя, че го преодолях.Надявам се, че съм преодоляла и здравословните проблеми, които ме бяха споходили и които отнеха и дар словото ми.И сега най-тържествено ви обещавам да наваксам пропуснатото време!
Започвам с няколко торти, направени за различни и все интересни дами.Изкушавам се да пусна снимки, без разказ, защото измина доста време от направата им, но няма да е честно, защото всяка торта е много специална за мен и има своята уникална сама по себе си история.За това ще бъда кратка, но по същество.

Това е тортата на една дама на име Маргарита.Маргарита е приятелка на Галя - майката на Лина и ми се обади да си поръча торта за рождения ден.Изпрати ми и снимка на украсата от тортата на Галя, което още пазеха в офиса.По-късно ще кача снимката, която ми изпрати.Маргарита е една много забележителна и много смела дама.Казвам смела, защото е майстор на спорта по безмоторно летене.И както може би вече се досещате тортата трябваше да съдържа две неща - самолет и маргарити, както и да е червена.Веднага ми мина през ума идеята за една поляна от маргаритки и самолет приземен в нея.Но някакси не ми се връзваше с червената идея.Направих си съвсем прилежно шаблони за частите на самолетчето и започнах работа.Идеята за оранжевата дантела върху червената торта ми дойде съвсем спонтанно.Бях изрязала няколко маргарити и реших да метна останалото парче с дупките върху тортата.Много ми хареса ефекта който с получи и го повторих, но този път с повече старание.И се роди ето тази торта.Маргарита много си я хареса и на вид, и на вкус.А вкусът й беше карамел с орехи.

Това е една наистина специална торта.И то не сама по себе си като тора, а с посланието, което една приятека иска да предаде на своята приятелка.И така тортата ми поръча Цвети за приятелката си Веси.Двете се оказаха големи сладурани - бременни и очакващи първите си деца през два месеца.Цвети ми се обади с голямо въодушевление и с искреното желание да зарадва и изненада Веси.Прати ми снимка на торта, преставляваща наслагани една въргу друга кутии за обувки.Самите кутии за обувки бяха торти, а не истински такива.И за мен започна истинско забавление.Направо ме сърбяха ръчичките да избарам една обувчица "Прада" от захарно тесто (защото тя наистина е такава , но тук не се вижда етикета).Това беше първата ми захарна обувка и смея да кажа, че стана като истинска.Ужасно много се гордея с нея :)) Дори не се изчервявам като ви го казвам:))

КОгато Цвети дойде да вземе тортата, дълбоко ме трогнаха искрената й усмивка и нетърпението да изненада приятелката си.Да виждаш как една жена е щастлива от това, че ще достави радост на своята най-добра приятелка е незабравима и много красива гледка.И аз съм искрено благодарна на Цвети, че ми я достави.Както им казах и тогава, от сърце им желая и на двете да запазят живо и чисто силното си приятелство!Сигурно се питате как е реагирала Веси - с такава приятелка до себе си, с тортата-изненада, която й направи - да, беще наистина трогната, изненадана и щастлива :)) И когато ми писа, за да ми благодари истински ме разчувства и мен самата :)

Следва продължение ...

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

Желая на всички вас една благословена, успешна и изпълнена с незабравими мигове година!
Желая ви да се обичате много, да не пестите хубавите думи и усмивките си и да дарявате хората около вас с добротата, която носите в душите си!
Желая ви да намерите пътя към себе си и да го следвате неотклонно и с лекота!
Желая ви да когато в края на 2012 година обърнете поглед назад, да се гордеете с всяка своя дума, жест, постъпка и да не съжалявате за нищо!
Желая ви да ЖИВЕЕТЕ ИСТИНСКИ!

И ви обещавам да не изчезвам за толкова дълго време от тук през следващата година!Най-тържесвено!

National Geographic book cake

Днес ще ви представя последната си торта.Не че нямам много други по-предишни за показване, но много исках да споделя с вас още днес най-новото си "детенце". За мен тази торта е едно много голямо постижение, защото чрез нея проявих художническите си заложби.И така...

Тортата е подарък за мъж на име Момчил, който вчера имаше рожден ден.Подаръкът го поръча съпругата му Боби.Всъщност Момчи и Боби са наши семейни приятели.Рожденикът е човекът, който вкарва продуктите на National Geographic за България.За това и тортата му трябваше да бъде нещо свързано с тях.

Още когато Боби ми каза темата, си представих и самата торта - книга.До тук добре, но трябваше да измисля какво да има на корицата на книгата.Тогава започна едно лудо разглеждане на всички налични вкъщи книги със снимки на National Geographic, ровене в интернет и все не можех да реша какво да нарисувам на корицата на книгата.Да, правилно сте разбрали - да нарисувам.Далеч по-лесно и бързо, а може би и по-сполучливо щеше да е да разпечатам на вафлена хартия снимка, която ми харесва и да я направя корица, но реших всичко да бъде hand made :) За целта обаче трябваш да си подбера някоя по-лесна за прерисуване снимка, защото примерно човешко лице нямаш да мога да докарам съвсем достоверно.Не съм художник все пак.И така се спрях на вариант пейзаж.Ограничих разглеждането само в тази категория.И накрая си харесах нещо, което освен, че е красиво, щеше да ми донесе огромно удоволствие да го пресъздам върху торта.Това се нарича предизвикателство!Ето го оригиналът :

И така тортата ме чакаше в хладилника покрита и готова, с подлепени страници и само си чакаше корицата.Нямаше за кога да отлагам и запретнах ръкави ( какви ли ръкави в тази жега, ама така му е думата). А и честно казано ме сърбяха ръцете.Приготвих си боичките, четки и гъбки за рисуване и започнах.В началото плахо, после все по-смело и с по-сигурна ръка.По едно време ми звъни мъжът ми и пита "Какво правиш?", а аз : "Рисувам".Той пак : "Какво рисуваш?", а аз "Пейзаж." При което оговорът беше : "Пейзаж ли?! Че ти можеш ли да рисуваш пейзажи?" Аз само орговорих : "Като приключа, ще разберем" :)

И така нарисувах си корицата, залепих я, сложих й надписи, лого и книгата беше готова.Дали съм се справила с рисуването ще кажете вие, но аз самата съм доволна от крайния резултат и се чувствам все едно съм постигнала голяма победа :) Хайде стига обяснения, ами да давам доказателствения материал :

Е, може би поспестих малко от червения цвят, но смятам че и така не е лошо :)

Вчерта мъжът ми вади тортата от хладилника и аз чувам : "Браво бе, мамо, ти много хубаво си можела да рисуваш!Ето кой ще помага на децата в училище с рисуването."

На другия ден, когато Боби дойде да вземе тортата беше много изненадана, смятам приятно, от крайния резултат.А по-късно ми се обади и самият рожденик, за да благодари за вкусната книга.Да, ето в какви случаи книгите освен полезни могат да бъдат и вкусни :) Беше очарован от това издание на National Geographic.

Жив и здрав бъди, Момчи!Може съвместно да разширим пазарната ниша :)