National Geographic book cake

Днес ще ви представя последната си торта.Не че нямам много други по-предишни за показване, но много исках да споделя с вас още днес най-новото си "детенце". За мен тази торта е едно много голямо постижение, защото чрез нея проявих художническите си заложби.И така...

Тортата е подарък за мъж на име Момчил, който вчера имаше рожден ден.Подаръкът го поръча съпругата му Боби.Всъщност Момчи и Боби са наши семейни приятели.Рожденикът е човекът, който вкарва продуктите на National Geographic за България.За това и тортата му трябваше да бъде нещо свързано с тях.

Още когато Боби ми каза темата, си представих и самата торта - книга.До тук добре, но трябваше да измисля какво да има на корицата на книгата.Тогава започна едно лудо разглеждане на всички налични вкъщи книги със снимки на National Geographic, ровене в интернет и все не можех да реша какво да нарисувам на корицата на книгата.Да, правилно сте разбрали - да нарисувам.Далеч по-лесно и бързо, а може би и по-сполучливо щеше да е да разпечатам на вафлена хартия снимка, която ми харесва и да я направя корица, но реших всичко да бъде hand made :) За целта обаче трябваш да си подбера някоя по-лесна за прерисуване снимка, защото примерно човешко лице нямаш да мога да докарам съвсем достоверно.Не съм художник все пак.И така се спрях на вариант пейзаж.Ограничих разглеждането само в тази категория.И накрая си харесах нещо, което освен, че е красиво, щеше да ми донесе огромно удоволствие да го пресъздам върху торта.Това се нарича предизвикателство!Ето го оригиналът :

И така тортата ме чакаше в хладилника покрита и готова, с подлепени страници и само си чакаше корицата.Нямаше за кога да отлагам и запретнах ръкави ( какви ли ръкави в тази жега, ама така му е думата). А и честно казано ме сърбяха ръцете.Приготвих си боичките, четки и гъбки за рисуване и започнах.В началото плахо, после все по-смело и с по-сигурна ръка.По едно време ми звъни мъжът ми и пита "Какво правиш?", а аз : "Рисувам".Той пак : "Какво рисуваш?", а аз "Пейзаж." При което оговорът беше : "Пейзаж ли?! Че ти можеш ли да рисуваш пейзажи?" Аз само орговорих : "Като приключа, ще разберем" :)

И така нарисувах си корицата, залепих я, сложих й надписи, лого и книгата беше готова.Дали съм се справила с рисуването ще кажете вие, но аз самата съм доволна от крайния резултат и се чувствам все едно съм постигнала голяма победа :) Хайде стига обяснения, ами да давам доказателствения материал :

Е, може би поспестих малко от червения цвят, но смятам че и така не е лошо :)

Вчерта мъжът ми вади тортата от хладилника и аз чувам : "Браво бе, мамо, ти много хубаво си можела да рисуваш!Ето кой ще помага на децата в училище с рисуването."

На другия ден, когато Боби дойде да вземе тортата беше много изненадана, смятам приятно, от крайния резултат.А по-късно ми се обади и самият рожденик, за да благодари за вкусната книга.Да, ето в какви случаи книгите освен полезни могат да бъдат и вкусни :) Беше очарован от това издание на National Geographic.

Жив и здрав бъди, Момчи!Може съвместно да разширим пазарната ниша :)

Лятото свършва ...

...а с неговия край дойде краят и на моята лятна почивка.Да, точно това е причината толкова време да не се поява тук - на моето местенце.Просто се отдадох на заслужена почивка и отделих нужното внимание на семейството ми. Попътувах доста, видях много нови и красиви места, които бяха източник на вдъхновение за мен и ми дадоха нови идеи за моята страст - тортите :)
Сега ще ви представя няколко торти направени за малки, големи и още по-големи момчета.Ще ви представя тортите накратко, не защото нямам какво да споделя с вас - напротив.Всяка торта е свързана с много мили и скъпи за мен емоции.Но много торти се събраха, които въздишат нетърпеливо в папката да бъдат споделени с вас и ми се иска да не ги карам повече да чакат :)

Това е тортата на Калоян - или както го наричат Коко.С неговата майка Ани вече съм ви запознавала.Да, точно така, това е онази симпатична дама, която прави вълшебните картички, диадеми и всякакви други съкровища.Коко много обича котки и самият той все мяука като най-сладката момчешка от своя вид :) За това подаръкът на Калоян от мама и татко беше едно коте, което се вижда на снимката доло и което аз използвах за манекен на моята торта.Тоест спретнах едно негово подобие от захарно тесто :) Тази торта правих непосредствено след великденските празници и е една от тортите, заради които не съм си лягала цяла нощ, за да я завърша.Но си струваше, дано и на вас да ви хареса :

Към тортата като подарък за Коко спретнах 20 броя декорирани сладки - котки.А вкусът на тортата беше ванилов пудинг с маскарпоне, бисквитки Орео и шоколад Нутела.Това се оказва един от най-харесваните ми вкусове :) Което много ме радва, защото си е изцяло моя измислица :)
Може би ви прави впечатление прекрасната снимка.Е, не е мое дело и то си личи :) Всички знаете колко ужасен фотограф съм.Снимката е направена от друга вълшебница, но в областта на фотографията - Ели Гледачева.Нейни снимки можете да разгледате ето тук.

Като съм започнала с Коковците, нека ви покажа и тортата на още един Коко, но цялото му име е Никола.Тортата е по повод неговия прощъпулник.Изискването беше да има обувчици, топка и всякакви животинки - куче, пате, таралежче и т.н.Сами се досещате, че беше трудно да събера една мини зоологическа градина върху торта, за това реших да направя обувките, кучето и топката като фигурки, а животинките да са апликирани.Мисля, че се получи една много сладка бебешка торта :)

Вкусът е пак същият като на тортата на другия Коко :)

А това е влака Томас за малкия Тома.Дали защото са с почти еднакви имена не знам, но това влакче е любимо на Томи.Тортата ми поръча неговата майка Оля, която беше поръчала за баща си тортата с русалката.А скоро ще ви покажа и друга, направена за тяхното семейство.С огромно удоволствие и лекота направих тази тортичка и много си я харесвам.Получиха се много хубави и меки тонове, някак си напълно подходящи за темата :)

Томи освен че много си е харесал влакчето, гостите много харесали вкуса на тортата.Оля се обади да ми каже, че дори хора, които не ядяли сладко, си хапнали цяло парче. Това ужасно много ме зарадва, защото за мен показателя за наистина вкусна торта е, да няма останало нищо по чинийките :)

Следващата торта направих в трите свободни дни между две от нашите летни пътувания.Тя е за внучето на нашата баба Витка.СИгурно вече се питате коя е тя.Това е жената, която много ми помага в отглеждането на децата ми и най-вече на Мони, който до тази седмица не ходеше на градина и се гледахме вкъщи.Но сега вече "не е бебе" и тръгна на детска градина, но реве та се къса и пак си иска мама и баба Витка :)

Но да се върна към тортата.Малкият Мишо ставаше на 1 годинка и аз много исках да му подаря една торта, още повече че рождения му ден съвпадна и с кръщенето му.За това и тя е в много нежни бебешки цветове.Идеята за дизайна ми дойде от костюмчето, с което беше облечен моя Симеон на кръщенето си.

С тази торта исках освен да пожелая на Мишо да бъде жив и здрав, но и да изкажа благодарността си към баба Витка, която така всеотдайно и с много любов и търпение се грижи за моите деца, докато аз творя всичко, което виждате тук :)

Следват няколко торти за по-големи момчета.

Първата от тях много ме измъчи не за друго, ами защото не бях чувала за това чудо наречено "Трансформатор Рекс". Оказа се че Рекс е един вид приятел на Бен 10 ( сега сигурно си мислите "А този пък кой е?"). Мъжът ми каза, че не съм добре след като възкликнах "Ама те май са приятели!", докато се запознавах отблизо с Рекс, кой е той и за какво се бори.Трябваха ми 2 дни за това, а и да се вдъхновя за самата торта.Понеже приех поръчката в много натоварен за мен период, предупредих майката на момченцето - Антоний, който ставаше на 8 годинки- че няма да имам време да направя фигурка.Но тя не държеше на нея, каза, че мога и да го нарисувам.Но на мен и за рисуване ми се видя гадничък този Рекс и за това заложих на сигурното - разпечатах го на вафла и го залепих.В крайна сметка се получи една много яка момчешка торта.Ама то винаги така се получава - най-трудните торти си ги харесвам най-много.Ето я и нея :

Вкусът беше карамел с орехи.Мария - майката на Тони - каза, че не си е представяла тортата чак толкова хубава.Какво съвпадение - аз също не си я представях, ама тя взе че стана :) Което е доказателство на тезата, че нищо не е толкова трудно, колкото изглежда.

А ето я и тортата на Ники.Той е детенце на моята маникюристка Цвети и освен че е фен на Hotwheels, се оказа, че е фен и на моите торти.За това, когато Цвети ме помоли да му направя торта за рождения ден, изобщо не се замислих, въпреки че работех по един много голям сватбен проект.Ники има над 100 колички и аз използвах за модел една от тези, които му бяха купили като подарък за рождения ден. За първи път моделирах количка, но стана като оригинала и много си я харесвам.Идеята за пистата ми дойде спонтанно и много се радвам за нея, защото изцяло съвпадна с идеята на Цвети :) Надписът съвсем собственоръчно си го направих, оцветих, изрязах и залепих и много се гордея с това, защото стана като оригинала.Тортата боядисах отгоре, но те някои торти просто си просят да бъдат така оцветени и тази е една от тях.Вкусът беше сиропирани с карамелен сос блатове, шоколадов мус и банани.

 Много миличко ми стана, когато Ники сам се обади да ми благодари, беше много доволен.Няма нищо по-хубаво от това да направиш щастливо едно дете, пък било то и само с една торта.

Следващата торта е на тема извънземните на Бен 10.Поръча ми я Гери - майката на Роби, за който беше тортата Мики Маус.Но този път другото й момченце Денис имаше рожден ден и ставаше на 8 годинки.Гери ми донесе един дракон от Лего с идеята да направя него и да "нарисувам някъде по тортата" един герой от анимационен филм на Cartoons, който си признавам, че не помня как се казва.Но това ми се стори много постно и хаотично и не бях много доволна.Всъщност се оказа, че детето много харесва Бен 10 и неговите извънземни, но Гери не искала да ме тормози с направата им. Но аз предпочетох да имам конкретна тема и да знам, че детето го иска и ще се зарадва. И така се въоръжих с няколко списания на Бен 10, с много търпение, защото тези грозилчовци ми взеха здравето и се захванах на работа.Мъжът ми и децата бяха учтиво (или пък не) помолени да прекарат половината ден навън, за да се отдам на срещата си с "красавците".Не знаете колко отблизо се запознах с тях, ама не ви и трябва :) Благодаря му, че се прибраха само, за да спят вкъщи наобяд и после пак излязоха.И така за има няма 9 часа имах декорирана торта с 3 извънземни и надпис на Бен 10, които ръчно изрязвах и писах.Това е един от случаите, в които съжалих, че не съм разпечатала на вафлена хартия.Щях да си спестя поне 1 час, но пък така е по-автентично. Формата на тортата е почти кубична, но по-скоро паралелепипед.Много нетипична за моя стил, но така ми дойде да я направя.Ами, дано ви харесат моите "Убавци".

 Вкусът беше така харесвания напоследък ванилов пудинг с бисквитки Орео и Нутела. До колкото разбрах Денис много си е харесал тортата.

Което ме навежда на мисълта какви неща харесват децата ни - страшни, грозни и извънземни! Сега да не помислите, че говоря за тортата си :) Неее, става дума за героите от филмчетата :)

За сега май ви показах всички момчешки торти.Това е добре, защото имам още много (ма)дамски такива, които искам да ви покажа, както и серия сватбени, предсватбени и следсватбени.Но, всяко нещо с времето си и всяка торта с представянето си.

От мен за днес толкова и най-тържествено ви обещавам, че няма да правя скоро такава голяма пауза.

Торти за малки дами

Здравейте! :)

Ще кажете "Тази пак се загуби някъде" - и ще бъдете прави.Загубих се някъде във въртележката торти, болести, деца, съпруг и т.н. Не че се оправдавам, просто наистина имах тежък период, а когато съм в такова състояние на духа, признавам си без бой, не съм особено приятна компания.Както казва народът - "потъват" ми гемиите :) За това реших да ви спестя компанията си.То не че съм имала много време за нета.Децата ми, миличките, тръгнат ли да се разболяват задължително го правят и двамата.Разболя се първо малкия - близо 4 дена с 39,7 температура.Оздравя, дадоха ми една седмица почивка и се разболя каката, пак с такава температура.Хайде пак безсънни нощи и кошмарни дни.Оздравя тя, направих в промеждътъка една сватбена торта и се разболях аз.Да не остана по-назад.Добре, че съпругът ми държи фронта :)
НО стига с моите "Радини вълнения" - нека да мина към тортите :)

Ще групирам тортите, които не съм ви показвала в серии.Те просто си плачат да бъдат групирани, защото са от едни и същи категории :)
Първата серия, която ще ви представя днес е посветена на най-малките и то на госпожиците. Сега да не си помислите, че това е дискриминация от мое страна - просто съм направила по-рано във времето момичешките торти и гледам да ви ги покажа първо тях.

Първата тората, която ви представям, направих за първия рожден ден на една прекрасна малка госпожица - Деа.Със Стефчо и Марианка (родителите на Деа) се познаваме доста отпреди да имаме деца. Марианка ми звънна с желанието да им направя две малки и абсолютно еднакви торти.Защо ли?Защото щели да празнуват с едната и другата рода по отделно.Мен ако питате прави са си хората, после да няма сърдити и недоволни.Дизайнът на тортата не е мой, защото бяха си харесали една торта, на която ми пратиха снимка.Тортата беше на 4 етажа, но аз трябваше да направя само най-горния.

Сигурно като гледате снимката и си мислите, че по-крива торта не съм могла да направя :) Така си е.Че е крива- крива е, но нарочно.Моделът беше от така наречените криви торти.

За тази торта си изрязах сама шаблонче за листа на бръшлян, с което да работя.Мисля, че станаха много сполучливи.После падна едно обикаляне да търся изкуствени пеперуди, които да стърчат от горе.Е вярвайте ми, всеки път, когато не ги търся, тези пеперуди сякаш ме преследват и ги виждам на всякъде, но сега нали ми трябваха - няма и няма.Някрая повиках неволята и седнах, изрязах си ги от захарно тесто, изсуших ги и...си ги изрисувах сама.Много се гордея с тях, защото станаха като истински :) Така любимите ми рози наврътках за норматив :) Накая се получи това, което виждате.Много сладка тортичка Х 2.

Пълнежът беше мента и шоколад с парченца Афтър ейт.

Стефчо и Марианка много си ги харесаха, а до колкото разбрах и малката Деа, която отчаяно се опитвала да докопа я роза, я пеперудка, още преди да е духнала свещичката.

Следващата торта е за момиченце на име Мартина, което стана на 2 годинки.Без да искам ги градирах и по годинките :) Мартина е дете на един мой съученик Пламен, с който учехме в математическата гимназия в Ямбол.

На 22.04 тази година най-после се организирахме и си направихме среща на класа, или поне на тази част от него, която дойде. Не се бяхме виждали от 14 години (разбира се с някои хора поддържах контакти и съм се виждала през това време).Но така на куп - не.А бяхме много задружен и неразделен клас и чак не ми се вярва, че не се организирахме по-0рано. Но не за това съм тръгнала да ви говоря.На тази среша, като става обикновено на такива срещи, обменихме информация кой как я кара, с какво се занимава и колко деца има :) Та аз имах възможността да раздам от красивите си визитки, които тъкмо на тръгване бях взела от Ани.

Тогава разбрах, че Мартина става на 2 годинки след месец.

Павката ми се обади да ме попита дали ще мога да им направя торта точно в момент, когато имах още 3 торти накуп.В началото се притесних, защото не знаех дали физически ще се справя със задачата.Това беше седмицата преди 24 май, а на мен ми предстоеше пътуване и времето ме притискаше.Но в крайна сметка си казах, че ако трябва няма да спя, но Мартина ще има моя торта.Беше ми гадно да откажа на човек, с който съм прекарала заедно толкова години, а после учехме заедно и в ИУ Варна.

Вариантите за дизайна бяха ориентировъчни и два - първият да е нещо с катерички, а вторият да е нещо с Маша и Мечокът, защото Мартина много обичала това филмче.Аз заложих на втория.И ето крайния резултат :

Сега същата тази торта си я представете в много по-ярки и контрастни цветове.Зеленото е цвят "Лайм", рокличката на Маша е цикламена, слънчогледите се прекрасно патешко жълто.Абе не знам защо така се получи с цветовете.Аз че съм лош фотограф - лош съм, ама на фотоапарата цветовете на тези снимки са хубави и ярки, а като ги сваля стават бледи и пастелни.

Както и да е - получи се една много весела ДЕТСКА ТОРТА. Мотивите съм взела изцяло от филмчето, което изгледахме няколко пъти с децата :) Единствено не си харесвам мечока, ама не самия него, ами това, че трябваше да е по-голям от Маша.Ама кой ми е виновен, като Машенката ми е пораснала толкова :)

Пълнежът на тортата беше ванилов мус с парченца бисквити.

Казват, че била вкусна :) Ама аз за този пълнеж не се и съмнявам, защото ми е един от най-успешните, а и е най-подходящ за деца.

Следва тортата на Валерия. Валерия е едно много чаровна и красива малка дама.Истинска принцеса с дълга руса косичка и сини очи и с кожа бяла като порцелан ( както се казва в приказките). Когато майка й ми поръчваше тортата каза, че няма идея за дизайна и очаква аз да й предложа. Аз само това и чаках. Понеже Борислава(майката на детето) много обича да я кипри с красиви дрешки, аз й предложих да й направя тортата като тоалетът, с който ще бъде облечена на партито.Отдавна ми се правеше такава.Това не е моя идея, виждала съм такива торти, направени от една ужасно талантлива млада жена, за която съм ви говорила и преди - Люба Златкова или както всички я наричат Буболинката.На нейните произведения на изкуството можете да се полюбувате тук.

Борето веднага прегърна идеята за дизайна и ми изпрати снимка на рокличката, с която щеше да бъде облечена рожденичката. Десенът беше от любимите ми - на точки, а темата също не по-малко любима - Мини Маус.Сега ви показвам и роклята, и тортата.

Найс, ааа? Много сладурско се получи. За съжаление не мога да ви покажа снимка на рожденичката с тортата, защото тези снимки, които имам, на тях се вижда тортата, но не и тоалетът на Валерия, защото е зад маса и с жилетка.

Вкусът беше отново ванилов мус, но този път комбиниран с бисквитки Орео ( така любими на всички деца) и течен шоколад Нутела.

Борислава каза, че за първи път и се случва децата да си изядат тортата по чинийките, без да се налага да хвърлят.И тя самата, която торта не обича е изяла цяло парче. Е, по голям комплимент от това не знам дали има :)

 

За сега приключвам с литературното писане, а вие съответно с литературното четене тук, но както се казва ... следва продължение! И малките мъже чакат своя ред :)

Желая ви един прекрасен и изпълнен с хубави емоции летен ден!

Една кокетна торта

Здравейте! :))
Не съм писала отдавна, но имах много работа и пътувания и времето все не ми стигаше да си побъбрим.

Сега ще ви покажа една много сладка и кокетна торта, която направих с много голямо вдъхновение и удоволствие за нашата любима педиатърка Д-р Антонова.Тя винаги черпи децата с бонбони и солети, когато отидем при нея и за това всяко наше посещение там е малък празник за малките :) И така реших да върна жеста на тази така мила жена и да я почерпя и аз :)
Д-р Антонова освен  прекрасен професионалист, който се грижи с много любов и внимание за здравето на децата ми е и много красива и стилна жена.За това реших в знак на благодарност за всичките й грижи да и подаря нещо дамско и стилно - като самата нея :)
Отдавна ми се въртеше в главата идеята за торта в бяло, черно и различни нюанси на розовото.И понеже обожавам точките те станаха неизменна част от дизайна.
Няма да говоря повече, а направо ще ви я покажа малката кокетка :)

Вкусът беше карамелен крем с маскарпоне и Дулсе де лече.
Доктор Антонова много се зарадва и каза, че ще й е трудно да разреже малката "красавица", но в последствие разбрах, че все пак са я хапнали с приятели сладко сладко :)
Дааа, то в крайна сметка предназначението на една торта е да донесе радост на дадения човек и...да бъде изядена :)

Време е за сладки

Предлагам преди да започнете да четете, да си вземете по чаша топло и ароматно кафе, защото днес ще си говорим и показваме сладки. А какво по-хубаво допълнение към сладките освен кафето!

Сладките във всичките им разновидности са нещо много апетитно и красиво.Хапваш една и можеш да задоволиш потребността си от нещо сладичко.Но ако сте техни любители като мен, само една никога няма да ви е достатъчна.

Обожавам линцеровите сладки. Линцеровото тесто е маслено, ронливо и от него се получават едни особено сполучливи и вкусни сладки.Могат да се слепят с някакъв червен и леко киселичък конфитюр, например от касис, череши, вишни, червени боровинки.Тогава омекват и буквално се топят върху езика.А ако се оставят неслепени, стоят леки, трошливи, но не хрупкави и с много богат вкус на масло. Прияде ли ви се вече :)

Такива едни линцерови сладки спретнах за Ани. Ани е момичето, което прави уникалните цветя от плат и не по-малко уникалните и красиви катички. И не на последно място тя ми направи още по-уникални визитки. Но за да не ме помислите за фукла, няма да ви ги покажа тук, но бихте могли да ги видите в нейния блог.

Двете чаровни момченца на Ани, Давид и Калоян, са кръстени на Гергьовден и тя искаше да почерпят техните кръстници с нещо вкусно и ефектно. И понеже щяха да пътуват до Пловдив, а и нямаше много време, се спряхме на вариант сладки. Това ми бяха първите декорирани сладки, които правих по поръчка.До сега все съм правила и декориала сладки за домашна употреба и най-вече по Коледа :) Беше ми много приятно да ги правя, защото имах възможност да направя почти всяка сладка различна.Уговорката с Ани беше да има детска тематика, нещо по-мъжко на външен вид и нещо за дамите :)

Разбира се, спазих веднага изискванията.На вашето внимание представям "мъжките" сладки :

Покрити са с трансферно фолио и тъмен шоколад.Както каза Давид, когато ги видя : "Аааа, приличат също на теракот" :) Май, май така изглеждат, но с тази разлика, че се хапват.

Следват серията "детски" сладки.Срад тях има две специално адресирани за децата на Ани.Нали поводът е кръщене...нека си личи!

И нищо, че по принцип дамите са с предимство, аз този път ги оставих за десерт и ще ви покажа последно "дамските" сладки. Нещо като черешката ня тортата :) Оставих ги за финал, защото станаха най-пъстри, най-ефирни, най-темпераментни ... каквито всъщност сме жените.

Като за финал си изберете сладка и както се казва ... да ви е сладко!

Някъде в съзвездие Овен и не само там

Знаете ли, че ...
Овен е зодиакално съзвездие, разположено малко на север от небесния екватор. То няма характерна фигура. Трите му най-светли звезди образуват леко извита дъга. През това съзвездие Слънцето преминава от края на април до средата на май. Първи знак в зодиака. Съзвездието има важно астрологическо значение, защото в античността в него се е намирала точката на пролетното равноденствие, т.е. точката, в която Слънцето пресича небесния екватор при движението си от юг на север. В резултат на прецесията точката на пролетното равноденствие сега е изместена в съседното съзвездие Риби. След 600 години точката на пролетното равноденствие отново ще се върне в съзвездието Овен.
Името на съзвездието е превод от латинското му название - Aries. Символизира митологичният овен, чието златно руно е било търсено от Язон и аргонавтите.

Точно един такъв митологичен овен имах честта и удоволствието да пресъздам от захарно тесто.

Преди великденските празници трябваше да направя торта за Боби, съпругът на Еми, с която вече съм ви запознавала.За нейния баща беше тортата с райетата и голямата панделка.
Еми искаше тортата да е на тема звезди, планети и т.н, тъй като Боби преди време се увличал по това и мислел дори да си купува телескоп.И понеже е зодия Овен на върха на тортата трябваше да се мъдри гордо негово величество Овньо. Желанието на Еми беше да е с голееееми рога :) 
Започнах аз да чета за съзвездието, да разглеждам снимки и картинки по темата и накрая си харесах една снимка, на която цветовете се преливаха чудесно и това определи цветовото решение на моята торта. Когато направих тортата и я боядисах и след като мацнах тук-там себристи и златисти звездички за разкош, тя наистина изглеждаше като звездно небе. И точно тогава открих как само едни планети му липсват на този "космос".С голямо удоволствие ги оформих, изрисувах и намерих мястото им, така че да си хармонизират цветовете.
За Овньо какво да ви кажа - стана много, много сладък, такъв един благ, хрисим ииии...горд.Чак е примижал от кеф.Истински красавец! Ама хайде стига съм приказвала, ами да ви покажа тортата :

Вкусово тортата съчетава бял шоколадов мус, млечен шоколадов мус и сиропирани с карамел и бейлис блатове. По думите на Еми била голяма вкусотия.
Но за мое нещастие имаше нещо, което тя не хареса, когато дойде да си я получи ... рогата на Овньо били много малки :)) Малки, ама пък здрави.
Още снимки можете да видите тук.

Усукана пита с мед и орехи

Това, което виждате е една ужасно вкусна и любима моя пита.Тази пита на вкус е нещо средно между козунак и баклава.  Рецептата за нея намерих случайно в Бг-мама и беше публикувана от Танита.

Питата направих за погачата на бебе Дария.За нея беше тортата с лилавите обущета, която вече ви показах.Майката на Дария, Таня, сподели с мен, че съжалявала, че не правя погачи, та да си поръча и нея при мен. Тогава и отговорих, че всъщност правя, но до сега винаги е било за домашни поводи или за приятели. Таня ме помоли да й кажа цена и си поръча и погачата при мен.

РЕЦЕПТАТА МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ В РАЗДЕЛ "НАПРАВИ СИ САМ" ОТ МОЯ БЛОГ.

Опитайте да я направите и няма да съжалявате !

Междузвездни войни

Както вече ви обещах започвам със звездните и междузвездни торти.

Първата - междузвездна торта - направих за рождения ден на нашия скъп кум и приятел - Вихрен. Имах няколко идеи за тематиката, но честно казано не се бях сетила за тази.А той е голям фен и най-вече на тъмната страна :) Идеята ми даде моят съпруг Митко. Ей така на шега реших да го изпитам и го попитах дали има идея за тортата на Вихрен.А той веднагически изстреля : "Как бе, Междузвездни войни!". Винаги съм знаела, че две глави мислят по-добре от една и ситуацията само го потвърди. Разбира се, че това беше темата за неговата торта! Още повече, че при последното ни ходене в Лондон преди коледните празници, направихме снимка на Вихрен с неговият любим Вейдър и "белите". Веднага ми хрумна, че мога да разпечатам собствената му снимка върху вафлена хартия и да я сложа върху тортата. Това щеше да бъде хем закачка, хем изненада за него :) Речено -сторено. Започна конспирацията...помолих кумата ми да намери начин и да ми изпрати въпросната снимка, която Вихрата ревностно пазеше в телефона си. И тя разбира се го направи. Разпечатах аз снимката и си я прибрах прилежно в един наелонов джоб...да чака решителния момент.Всичко друго бях измислила - цвят, дизайн, пълнеж на тортата, единствено се колебаех каква фигурка да измоделирам. Първоначално мислех да е маската на Вейдър, но не разполагах с много време, после минах през меч и космически кораб и тогава на помощ ми се притече отново Митко.Той ми предложа да направя Йода. Ами да, какво му мислех толкова. Той Йода е толкова грозен и набръчкан, че както и да го намачкам, все ще му е от полза :) Спретнах го за има-няма 1.5 часа. Стана много "симпатичен" :) Мисля че вече мога да ви представя и самата торта :

Както виждате тората е семпла, но стилна, точно каквато трябва да бъде една "мъжка" торта по мое мнение.Много ми харесва цветът, който се получи на самата торта и звездичките. Идеята за тях ми даде една много талантлива и услужлива дама, с която се познавам от тортената тема в БГ-мама - Валерия.Вал прави уникални торти и благородно й завиждам за умението, с което моделира човешки фигури - прави ги като истински. По нейна препоръка обляках със захарно тесто изключително грозната си иначе подложка, която не стига, че е лъскава, ами последната партида бяха и намачкани.

С вкуса на тортата експериментирах, но се получи много интересен.Бях си поръчала един нов белгийски шоколад с вкус на мед и реших да го пробвам в тази торта.Та вкусът на тортата съчетава ванилови блатове напоени с фреш от портокал, меден шоколадов крем , много печени белени бадеми и портокалови корички.Наистина беше вкусна, опитах я :)

Йода малко беше решил да не слуша и докато пренасях тортата му падна едното ухо, ама то беше заради кутията, в която бях опаковала, беше много ниска и опираше на главата му.Но овладях положението, забучвайки го с клечка за зъби, която взехме от цветарския магазин докато купувахме цветя за кумата ми.

ВИхрен освен че беше много изненадан от тематиката и страшно си хареса тортата, много си я хареса и на вкус.Толкова, че когато Радост(кумата ми) му предложи да поканят съседите и да ги почерпят за рождения му ден, той каза : "Може, ама от тортата не давам" :)

Един от коментарите за тази торта във фейсбук беше на едно момиче Габрила, което познавам само виртуално, защото искаше да поръча торта при мен, но нямаше как да приема поръчката, защото пътувах по празниците. Та коментарът на Габриела беше : "Е, не, не може да бъде.Ти вече ни лъжеш.С тази торта тортите ти достигнаха космически измерения".

Благодая ти, Габриела!Този ти коментар истински ме поласка!

Топка, лента и бухалки

Темата на следващата торта е...художествена гимнастика.Още от сега да си кажа, че ми беше много интересно да я направя.За мен си беше цяло предизвикателство да измисля дизайна.Но да карам подред.

За да поръча тази торта ми се обади една моя много добра, но отдавна бивша колежка - Диана.Радвам се, че я поръча, защото това беше чудесен повод да се видим, че иначе само се каним.С нея работихме заедно, когато се занимавах с недвижими имоти.Можете ли да си представите, че съм работила това :) Откъснах се от тази сфера, когато забременях с Теа. Работата с недвижими имоти изисква цялата ти концентрация и е много напрегната, а моите мисли вече бяха другаде.За това и се оттеглих раничко.И така...Диана поръча торта за едно момиченце Юлиана, дете на най-добрата й приятелка.Малката Юлиана тренирала плуване и художествена гимнастика.Веднага ме грабна втората тема. И още нещо важно...детето не обича розовото като цвят, но обожава лилавото.За това веднага в съзнанието ми изплиува една бледо лилава торта.И единствено това.Колкото и да мислех все нищо не ми идваше на ум.За да ми помогне повиках на помощ чичко Гугъл.Та поръчах му аз да ми покаже малко снимки на тема художествена гимнастика. И той го изпълни.Много грация и красота има в този спорт, много.И колкото повече гледах, толкова повече си давах сметка, че не трябва да правя гимнастичка от захарно тесто.Не бях сигурна, че ще й придам нужната грация и нежност.За това си отпечатах на вафлена хартия една гимнастичка, която много ми хареса и реших, че тя ще бъде лице на моята торта.Сред всички снимки, които видях имаше и такива, които показваха отделните инструменти, а на една бяха събрани всички на куп в един обръч.И тогава вече си представих Тортата на Юлиана.На гърба на тортата направих едни крачета, обути в гимнастически пантофки.Получи се много идейно.Но мисля че вече е крайно време да ви покажа самата торта :

Не зная вие какво мислите, но аз бях безкрайно доволна от крайния резултат.Зная, че звучи малко самохвално, но е истина.

Вкусът беше карамел с орехи.

Когато Диана ми даде да говоря с майката на рожденичката, съвсем се почувствах удовлетворена.Тя ми сподели, че Юлиана и приятелките й били много впечатлени и първо са изяли всички цветни топчета от украсата :) Самата торта била много лека и вкусна, което си е голяма похвала, защотото тя самата е голяма ценителка на сладкото.И това, което ме направи особено горда бяха думите й, че за първи път не са останали купища торта по чиниите, които да изхвърля.Всички си били изяли парчетата до троха.

Ето така обичам...красиво да е овън и вкусно отвътре :)

Снимки от всички страни можете да видите тук.

Очаквайте серията ми торти, наречена от мен звездни и междузвездни :)

Горска торта със зайка за едногодишна сладка запетайка

Тази торта направих за първия рожден ден на една сладка малка госпожица - Деница.

Нейната майка Тони искаше да й направя нещо весело и детско, в ярки цветове, с някоя и друга фигурка.На кратко казано нещо, което би привлякло погледа на едногодишно дете.И понеже от опит знам, че ярките цветове като зелено, червено, синьо, оранжево са най-привлекателни за малките деца, реших тортата да бъде пъстра.Обаче оставаше въпросът каква да бъде като дизайн.

Докато четях на децата поредната историйка за костенурчето Франклин, много ми хареса една картинка, на която беше изобразена полянка с много цветенца, ягодки, гъбки, къпинки, калинки и всякакви гадинки и по средата на полянката едно дънерче, което беше направено като къщичка - с вратичка, прозорче и дори саксия с цветя под прозореца.И точно тогава реших, че така ще изглежда и тортата на бебе Деница.Първият етаж на тортата щеше да е полянката, а втория - къщичката в полянката.Но хайде, вижте я сами :

Реших да направя една малка зайка, облечена в празнична рокличка, която да символизира рожденичката :) Охлювчето стана като истинско.Не можех на фона на тази горска картинка да не включа и любимите си макове.

Вкусът на тортата трябваше да е подходящ за малки деца и за това предложих на Деница един много любим мой вкус - ванилов пудинг с парченца бисквитки Орео.

По мое скромно мнение се получи една много весела и интересна торта.Малко се бях притеснила, че Тони не ми се обади да ми каже дали е харесала тортата(тъй като мъжът й дойде да я вземе).Но така е покрай детските рождени дни, някои неща ги свършваш, когато приключиш с официалната част, гостите и цялата дандания.За това и Тони ми се обади на другия ден, но пък чакането си струваше, защото каза, че всички деца са наобиколили тортата и са били много впечатлени.И най-вече малката рожденичка :)

Още снимки можете да видите тук.

Пролет е...

Минаха великденските празници и предполагам, че след толкова празнични трапези, отрупани с варени яйчица, ароматно агнешко, крехки зелени салатки, дъхави и пухкави козунаци не ви е никак до торти.Но пък това съвсем не пречи да си говорим за тях :) И да ги гледаме ...

За това днес ще ви представя една пролетна торта, която е много специална за мен. Нейният специален статут идва от това, че е първата ми торта поръчана през интернет и през блога, който четете в момента. Бях оосбено щастлива, когато Ирена, една много елегантна и стилна дама, ми изпрати имейл.В него тя ми пишеше, че толкова много харесва тортите ми, че иска да си поръча такава без повод, за да зарадва и почерпи приятелите си.За мен това беше най-големия комплимент, който бях получавала.Ирена искаше тортата да е в ярки цветове, весела и елегантна и на пролетна тематика.Трябваше да има розови и лилави лалета, които тя много харесва.

В главата ми започнаха да нахлуват много идеи.Искаше ми се да направя нещо различно и оригинално.Искаше ми се освен цветя, като символ на пролетта, да включа и плодчета.За това се спрях на ягодки и за цвят добавих и някоя боовинка, макар че те май се появяват по-скоро в ранното лято. За тази торта оплетох за първи път кошничка от захарно тесто.Получи се много сладка, особено когато я напълних с ягодки от захарен фондан.Няма да говоря повече за тортата , а направо ще ви я покажа.Нека тя каже останалото сама за себе си :)

И за да бъде външния вид на тортата в унисон с вкуса й, заложих(а и Ирена го избра) на познатия ви ягодов йогурт.

Държа да споделя с вас, че особено много си харесвам боровинките, станаха като истински :)

Това, което Ирена сподели с мен е, че тортата е била много вкусна и е допринесла за настроението на компанията.И "това е мнението на още 30 човека".

Обичам да правя хората щастливи!

Бебешки захарни обувчици

Следващите две торти, за които ще ви разкажа са по случай погачите на две бебенца.И двете торти са с обувчици, но разликата е в това, че едната е за момченце, а другата - за момиченце.И понеже дамите са с предимство ( извини ме бебе Ясен), ще започна с момичешката.

Както вече знаете - обожавам бебетата.И откровено да си призная момичешките дрешки, джувки и аксесоари са ми голяма слабост.В къщи сме затрупани с всякакви такива.За това и когато ми писа Татяна, майката на бебе Дария, с молба да им направя тортата за погачата на бебка, не се замислих много.Въпреки че бях затрупана с работа, приех с охота.По няколко причини.Първо, Таня е много идейна и инициативна майка ... говореше с такъв ентусиазъм за тортата, за това какви детайли иска да има по нея и в какви цветове да бъде, че аз почти мигновено си я представих как ще изглежда.Освен това от всяка нейна дума си личеше колко много се вълнува и колко се старае да бъде празника им на ниво, че зарази и мен с този си ентусиазъм и позитивно излъчване.И така...тортата на бебе Дария трябваше да бъде с обувчици, някоя пеперудка, тук там някое цветенце и с панделка по борда.И за да бъде съвсем момичешка ... РОЗОВА :) На кратко казано нежна, изчистена и красива.
Когато Теа се роди, съпругът ми в пристъп на лудост й беше купил едно костюмче и обувчици на Baby Dior.Нали се досещате, че подобна реликва е грижливо скътана от мен в кутията със спомени на Теа. Обувчиците са уникални, страшно бонбонести и идейни. Аз съответно веднага ги измъкнах от кутията и реших, че ще ги използвам за модел на обувките за тортата.Започнах едно мерене, разане, лепене.Първо направих подметките със стелките, които изрисувах на ръка.Като видях колко сполучливи стават, разбрах че идеята ми е била чудесна.
Получиха се 1:1 с оригиналните.
Имах малко проблем с покриването на тортата и то пак благодарение на коварните ягоди :) Да знаете от мен...пресните ягоди в крема пускат много сок и разкашкват тортата.Така че, не сиропирайте изобщо!След като не си харесах първоначалното покритие, отлепих фондана а заедно с него и най-външния слой блатове.Последва едно ново замазване с крем, укрепване отвън с нов слой блат и измазване с маслен крем.Направо побелях, но втория опит беше успешен :) От там нататък всичко беше като детска игра, на която се наслаждавах.И след като така добре си поиграх, ето какво се получи в крайна сметка :

Както вече споменах, тортата беше с ягоди, така наречения от мен вкус - ягодов йогурт с парченца бял шоколад.
Стана  изключително нежна и момичешка.Това бяха и думите на Таня, която каза, че ще си запази обучвчиците със сигурност :)
Аз за мен освен удовлетворението от крайния резултат и от грейналия поглед на Татяна при вида на тортата, остана и хубавото чувство, което ми донесе направата й, защото ме върна във времето, когато моята Теа имаше погача и беше обута с тези обувчици.
Още снимки и детайли можете да видите тук.

Тази торта направих като подарък за погачата на нашето съседче и приятелче - Ясен.Или както му казва неговата "кака" - Яската. Кака му Жанка е на възрастта на моя Мони, тоест 2г. и 6 мес.За това и думичката кака е в кавички :) Още когато Илияна, тяхната майка, беше бременна и Жанка ми казваше, че Яската бил в коремчето й, знаех че част от подаръкът ми за него, ще бъде торта... за да му е сладък животът :)
Това е и първата ми торта с бебешки буйки.Направих ги с голям мерак и като на магия.Дори не ползвах шаблон.Станаха много сладурски и както каза Илиянка - в реален размер :) Идеята за дизайна на тортата ми дойде от една бебешка блузка на такива ромбове, която имаше Мони и която много харесвах.Само че тя беше в бежово и синьо, а аз реших да предам настроение с жълтото.
Когато попитах Илияна какъв вкус да бъде тортата, тя ми отговори, че обичат йогурт, ама не обичат хляб - разбирайте не обичат да има много блатове и малко крем :) Ама то пък аз не обичам да правя такива торти, така че бързо се разбрахме. И заложих пак на моите приятелки ягодите да ми помогнат за вкуса на йогурта.Това е една от малкото мои торти, които съм опитвала.И смело смея да твърдя, че беше ужасно вкусна.В стремежа си да бъде по-сочна малко се бях престарала с количеството на крема и едва се режеше, защото блатът беше страшно напоен.Самата Илияна много хареса тортата вкусово, освен визуално, което за мен си беше голямо признание.Още помня как веднъж нашите мъже бяха ни купили по една торта, за да извинят продължителния си риболов :) Тя получи торта, която не хареса, а аз получих пай по време на диета и то на плодов ден.Направо бях откачила от възмущение.
Парче от тази торта достигна чак до Варна :)

Честит рожден ден...на мен, на мен!

Такаааа...преди седмица имах рожден ден и остарях с още една година! :)
От 3 години празнувах символично рождения си ден.Защо ли? Ами, или бях бременна, или кърмех :)) СИмеон беше толкова пристрастен към мен, че се кърмехме до 1г и 8 мес.Съответно не признаваше никого освен мен и мама трябваше да е на разположение по всяко време.
По тези причини тази година реших да събера приятелите си(или поне тези от тях, които могат да дойдат) и да ги почерпя. Освен всичко останало реших да им направя и торта.Какво е рожден ден без торта, нали? През цялото време докато я правех в  главата ми звучеше песничката от филмчето на Дисни за "Алиса в страната на чудесата" ..."Честит рожден ден- на мен, на мен! :)
Идеята ми по отношение дизайна на тортата беше повлиян от скорошното ми пътуване до Фанция.В китното френско селце Ез посетихме една вила на Рокшийлд.Там бяха запазени прекрасни порцелани от 18 век, които толкова ме впечатлиха, че веднага реших да направя за себе си "порцеланова торта".Минах през идеята да я оформя като купа, после като ваза с рози и накрая се получи ето това:

Не е нито купа, нито ваза, а по-скоро нещо наподобяващо малка масичка с опаковани в текстил рози върху нея.Много харесвам розите си - и рисуваните, и захарните.Харесвам си и нюансите на цветовете, точно такива исках да бъдат.Успях да постигна и така желания от мен порцеланов ефект на тортата.Абе, умря циганката, която ме хвалеше, та аз да се похваля сама :)  Вкусът на тортата беше комбинация между шоколадови блатове, бял ганаш крем с пресни ягоди и шоколадов крем с шам фъстък.Приятелите ми казаха, че това е най-вкусната торта, която са яли.И съм склонна да им вярвам, защото всички си изядоха парчетата до троха(дори и хора, които постеха), а някои поискаха и допълнително :)
Ето още малко снимки.

Дъщерите обичат бащите си

Тази публикация се казва така, защото и двете торти, които ще видите са подарък от две любящи дъщери за техните бащи.

Историята на първата торта е следната...
Имало едно време една много симпатична млада дама, която се казвала Оля. Нейният баща цял живот мечтаел да срещне не кого да е и какво да е а.....русалка :))) Един ден Оля, която била много любяща и грижовна дъщеря, решила да сбъдне мечтата на баща си.И понеже русалките съществуват предимно в приказките, сънищата и мечтите ни, тя решила да го запознае с една такава, но от захар.И какво мислите направила? Обадила се на една една самоука, но с очевиден прогрес в развитието си, "майсторка" на торти ( моя милост :) ) и поръчала за баща си торта с русалка. Желанието й било русалката да е хубавичка и секси, каквито обикновено са русалките.
Седнала "майсторката" да моделира русалката от захарно тесто.Първо направила опашката и тялото, които станали много хубави.Но с главата срещнала трудност. Нали трябвало да е красива в лице и да очарова бащата на Оля, а не да го изплаши?! И така на четвъртата глава успяла да докара едно бих казала симпатично лице.На устните на русалката можела обаче да завиди всяка фолк певица и любителка на ботокса :) Но пък какви червени къдрици имала ... мечта!
И когато Оля подарила тортата на баща си, той бил наистина изненадан.Толкова харесал "своята" русалка, че за известно време ревностно я пазел от внучетата си, които имали съвсем користни цели към митичното същество, а именно ... да си го хапнат сладко :) До колкото разбрах съдбата на русалката е била както на всяка  друга ядивна риба.Но пък дядото се утешил с няколко парчета от вкусната торта, която получил от дъщеря си.
И продължили да живеят щастливо ...
Е, май е време да видите и доказателствен материал, че никога не е късно да срещнеш русалка, макар и от захарен фондан :)

Ако се чудите какъв е бил вкусът на тортата, ще ви кажа под секрет - ягодов йогурт с парченца пресни ягоди и парченца бял шоколад.Мммм...
Ето още малко снимки.

А това е тортата, която една много стилна дама - Еми - ми поръча за своя баща, който ставал на 81 години. Еми ми звънна в четвъртък следобяд и каза, че й трябва малка торта за събота, може и без специална украса, но вкусна. В първия момент й казах, че няма да успея, защото за същия ден правех още две торти, едната от които с русалката.Опасявах се, че физически няма да ми стигне времето.Но след като малко помислих, прецених, че тортата е малка и няма да ми отнеме много време.
Изискването на Еми беше да не е много сладка, да няма шоколад и плодове в нея.Лека и вкусна.И както вече споменах не държеше да е много украсена.
Но...с последното нямаше как да се съглася.Не обичам да оставям нещата правени и недоправени.Още повече, че Еми е човек, който определено разбира от красиво и стилно -  занимава се с интериорен дизайн и повярвайте ми, е дяволски добра в това.Съответно нямаше начин да не се постарая и да и предам една измазана със сметанка или шоколад торта.Абсурд!Исках да е нещо семпло, но стилно.
Тортата беше с ванилови блатове и пухкав ванилов крем, поръсен обилно с препечени филирани бадеми.
Много харесвам "мъжки" торти, които имат райета на тях.Обикновено райетата за вертикални, но аз реших да ги направя хоризонтални.И понеже са ми на сърце и тези рошавите панделки, а все още не бях пробвала да направя такава, реших, че сега е моментът.И както виждате крайният резултат е една много симпатична малка тортичка, накипрена като подаръче.
Еми сподели, че била много вкусна и я изяли до последната троха.Много се зарадвах, нали това беше и желанието й :)

"Плаж, море, палми, Малдивите" или тортата на Валери

Днес на вашето внимание ще представя тортата на Валери. Валери е съпругът на приятелката ми Лина, която добре познавате.Тази торта е особено постижение за мен, не само защото много си я  харесвам като детайли, но и защото я правих в много лошо здравословно състояние.В кратките промеждутъци, когато се чувствах по-добре, ставах и моделиах фигурките.
Доста време Ли се колебаеше с каква торта да изненада любимия си по случай рождения му ден.Един ден звънна и каза "Радинче, реших да е нещо лятно...море, плаж, палми, Малдивите". Като последното беше шега, но аз го приех на сериозно.И така, за да се вдъхновя започнах да разглеждам в интернет снимки от Малдивите.И тогава ми дойде блестящата идея за това, което ще видите сега :

Винаги съм харесвала тези къщички, изникнали някъде посред нищото, във водата.Изрязах прозорчето отстрани и го покрих с много тънък пласт захарно тесто, така че да бъде полупрозрачно.И тогава моят съпруг ми даде блестяща идея.Същия ден беше купил едни светещи балони на децата, но един се спука и му остана светодиодната лампичка, която продължи да си свети.Та той предложи да я сложа в къщичката.Така и направих, сложих лампичката вътре и се получи много красиво - прозорчето светеше в нежна синя светлина.
Това хубаво кану пак го направих под напътствията на Митко, който ме наставляваше : "Удължи го още малко, издълбай го още".Изобщо все ценни съвети :)
На гърба на тортата има нарисувана лодка, която докато рисувах се колебаех дали се е получила добре и дали се вижда ясно какво е това.Тогава Теа се върна от градина и каза "Аууу, какво хубаво моренце!Мамо, много хубава лодка си нарисувала тук".Тогава разбрах, че явно се е получил желания от мен ефект.
Вкусът на тортата беше в унисон с външния й вид - "Рафаело".
Рождения ден беше в пиано бар и както знаете в този тип заведения светлината  е много приглушена.И на фона на тази светлина къщичката блещукаше прекрасно, а самата торта изглеждаше като реална картина.
Пожеланието ми към рожденика беше наистина да посети това райско кътче - Малдивите :)
Още снимки и светещия ефект можете да видите тук.

Честит рожден ден, Мите!

Преди две седмици моят съпруг Димитър, или Митко както всички му казват, порасна с още една година!Желая му да бъде все такъв добър, грижовен и всеотдаен баща и съпруг и да ни е жив и здрав, за да ни подкрепя и обича, а ние да му отвръщаме със същото! Благодая му, че е толкова търпелив с мен и децата, защото ако и той се палеше толкова бързо като мен, щяхме да сме много взривоопасна комбинация :))
И понеже Митко много обича да играе карти, реших и тортата му да бъде на такава тематика.
Сега е момента да го издам, че не искаше да му правя торта.Причината е, че не обича много, когато обърна къщата на сладкарски цех, а той си е вкъщи.За това гледам да приключа с нещата докато стане време да взема малката от градина и той се прибере.
Но за късмет рождения му ден беше в неделя.Тортата исках да му я направя за понеделник, за да почерпи с нея колегите си в офиса.Украсата бях подготвила от предните дни, за да изсъхне и така имах преднина.Затова в неделя набързо направих самата торта, а в понеделник до обяд я украсих и му я изпратих.

И ако се чудите защо тортата е точно синя, ще ви кажа само едно: "Само Левски!" :)) Досетихте се, нали...Левскар е!

Тортата беше с ванилови блатове и шоколадов крем с маскарпоне и сметана.Както сподели Митко после : "Миличка, изядохме тортата!" :) Е, значи е била и вкусна.

Бебешка торта

Ако знаете как само ме сърбяха ръцете да направя бебешка торта.Но все нямаше повод.Обожавам бебета и всякакви бебешки аксесоари и нещица.Толкова са нежни, невинни и чисти.Точно заради това толкова ми се правеше нещо бебешко, а от части и заради това, че моите дечица(да са ми живи и зрдави) със сигурни крачки се отдалечават от бебешката възраст.
Тъкмо си бях дала едноседмична почивка от торти и ми се обади моята приятелка и ваша добра позната Лина.Искаше спешно малка торта за погача на бебе.И спешно, спешно, колко да е спешно? Един ден и половина време.Хубавото беше, че покрай моята любов към бебетата главата ми преливаше от идеи за бебешки торти и директно се захванах за работа.На мечето отдавна му бях хвърлила око в една книга, а останалото си беше плод на моето въображение.Толкова ми беше мило да правя всички тези детайли, че не изпитвах умора и исках да направя и още нещо, и още нещо.
Понеже бебе Дамян си има братче Ники, който също си е бебе(на 1г. и 6 мес.) направих и една мини тортичка в същия стил.

За вкуса се бях спряла на любимият ми детски ванилов йогурт крем с парченца бисквитки "Орео".
Всичко въвеше много леко и безпроблемно и се справих чудесно със срока.А тортата на бебе Дамян, сами виждате колко сладичка се получи.
Както каза лина, когато ми се обади след празника : "Ееее, Радинче, обра овациите с тази торта!" :))) Това може само да ме радва, защото удоволствието беше изцяло мое.
А малкият Ники веднага взел захарната количка от своята тортичка и започнал да си бръмчи с нея из стаята :) Сладурче!
Щракнете тук за още снимки и детайли.

Торти с цветя

Първата торта, с която ще ви запозная, направих за рождения ден на една много специална и талантлива дама - Ани. Ани създава с ръцете си истински чудеса от хартия, плат, копченца, мъниста и всякакви такива материали.Изумително красивите и идейни неща, които прави, можете да видите на нейното местенце. За нея ще ви говоря още, защото това не единствената поръчка на Ани към мен, но е първата :)
Тази торта беше за мен истинско предизвикателство по няколко причини.Първо, нямах никакво време да я направя, защото имах да правя още две торти(с тази три) и трябваше да ги направя за 3 дена, защото ми предстоеше пътуване до Франция.Второ, нямах право да се излагам, защото самата Ани създава приказни неща.И трето, но най-важно, исках тортата да бъде с акценти върху неща, които самата тя е правила.Сами разбирате, че трябваше да се работя много прецизно, защото все пак беше за човек, който цени красивото и умее да го създава.
Изискването на Ани беше тортата да е с цветя, в розово, малиново и бледо зелено, а вкусът да е лек.Веднага си казах: "ОК, цветя, ама не какви да е, а като твоите, Ани".  После ми хрумна да я направя малко в стил патчуърк и дръжките да са от копченца, а листенцата да изглеждат като зашити.Губеше ми се единствено горната част на тортата и за това разгледах отново блога на Андриана и етоооо.... веднага се спрях на пеперуденото кълбо, което толкова ме беше впечатлило още първия път, когато го видях.
За мен беше огромно удоволствие да правя тази торта...настрои ме много творчески, а цветовете ми създаваха допълнително настроение. Страхотно се изненадах, когато я завърших и видях, че е станало 4.00 ч. сутринта.Изобщо не бях усетила нито умора, нито кога е минало времето.
Много се разприказвах, а вие сигурно вече чакате да видите и самата торта все пак.Ето я и нея:

Още снимки и детайли можете да видите тук.
За вкуса се спрях на комбинация от бял шоколадов ганаш крем и ванилов йогурт със сладко от череши.
Много ме зарадва реакцията на Ани, когато видя тортата си...беше много изненадана и изглеждаше много доволна.И когато ми написа във фейсбук, че това било бижуто на рождения й ден, искрено ме разплака.Благодаря ти за хубавите думи, Ани! Радвам се, че допринесох за доброто настроение на твоя празник!
Макар и да ви прозвучи самохвално, за мен пък това е бижуто сред моите торти :)

А това е тортата на Галя - майката на моята приятелка Лина, с която вече ви запознах.За нея и съпругът й беше бялата рисувана торта.
Поводът беше имения ден на Галя. Лина ми се обади и каза, че иска малка торта, с която майка й да почерпи колежките си.Зададената тема беше "пролетно настроение", а задължителният елемент на тортата трябваше да са жълти лалета, любимите на Галя.
След известни размисли за дизайна, накрая реших, че малка торта е много подходящо да се оформи като букет.А и бях виждала в нета снимки на подобни торти(които винаги много са ми харесвали), но с други цветя и оформление, разбира се.
Сега е моментът да си призная, че това беше най-трудно направената от мен торта - не като декорация, а като направа.Правих я на 8-ми март и за да ми се скапе настроението, нищо не се получаваше.Изхвърлих 3 крема - на единия се пресече сметаната, на другия желатина стана на парцали, а на третия не помня вече какво.Абе, все едно правех крем за торта за първи път. Накрая заложих на бял шоколадов мус с филирани бадеми и....успях, най-после.
Декорацията беше песен, направих я без проблем.За да допълня пролетното настроение на тортата, сложих три пеперудки, които  само това чакаха - да кацнат на лаленцата.
Много ме зарадва Галя, когато ми разказа как колежките й извадили фотоапарати да снимат тортата.Дори не й давали да я реже.И познайте как са я срязали накрая - отрязали са я напречно, така че декорацията отгоре да се запази.И до момента, вече седмица след това, още пазели горната част на тортата като украса в стаята :))
Ето това е моето най-голямо признание !


Следващата торта беше част от подаръка ми за моята съседка Деси, която ме покани на женско парти по случай рождения си ден.Точно бях влязла в една вълна и правех торта след торта и съответно с голям хъс са заех и с тази.Идеята за дизайна, както може би се досещате, беше моя - нали е подарък все пак :) Понеже нямах много време, реших да работя с наличните ми цветове захарно тесто, които ми бяха останали от предишните торти.И вместо да купувам цветя за рожденичката, реших да й ги подаря чрез тортата.

Цялата торта направих с голяма лекота.При мен, когато нещо тръгне добре от начало, то си върви така до края.Получи се една много стилна, по мое мнение, торта.
Вкусът беше шоколадово-млечен крем с маскарпоне и парченца банани.
Освен че Деси си хареса тортата, много я харесаха и приятелките й.Някои от тях не можеха да повярват, че аз съм я правила.А сервитьорът в ресторанта, където беше празненството и който дойде да прибере тортата в хладилника, попита с нескрита изненада в гласа: "Това ли е домашно правената торта!"
За мен най-голямата награда беше, че всички си изядоха парчетата до последната трошичка :)
За повече снимки нали знаете къде за отидете ... тук, разбира се :)

Пиратски мъфини :)

Тези мъфини трябваше да бъдат торта.Ще кажете как така.Просто, синът  Макс на моята приятелка Лина, с която вече се познавате и все повече ще се сприятелявате, имаше имен ден на 21.01 и трябваше да му направя пиратска торта . Да обаче...януари месец се оказа много грипав и беше пълно безумие да се организира детско парти, защото повечето деца бяха болни.За това с Ли се разбрахме да не правя торта.Проблемът беше, че аз така се бях настроила и толкова идеи имах, че ме сърбяха ръцете за работа.Такава съм си аз, когато си наумя нещо - докато не го направя, не мирясвам.И за това реших да изненадам именика и да си изпълня моите идеи, като му подаря едни пиратски мъфини.
Аз лично обожавам мъфини, те са ми голяма страст.Запалих се по тях преди да се захласна толкова по тортите.Не че съм ги разлюбила, да не си помислите такова нещо.Горд собственик съм на поне 5 вида тавички и формички за мъфини, безброй хартиени чашки и няколко английски книги с рецепти за мъфини.
Направих едни ванилови мъфини и ги украсих ето така :

Много са готини, нали?Аз лично много си ги харесвам :) Персонално и отблизо с всеки един от тях можете да се запознаете тук.

Благодарение на тези пиратски мъфини, получих поръчка и за пиратска торта, но с нея предстои да ви запозная по-късно :)

Още един Мики

Днес ще ви представя още един Мики Маус.Както знаете, не обичам да повтарям тортите, които правя, но тук направих изключение.Тортата ми я поръча моята козметичка Гери по случай 5-тия рожден ден на сина си Роби.И понеже Гери много настояваше да е същия Мики Маус  както този за рождения ден на Мони(с него вече се познавате :) ), реших да го отлича по някакъв начин.Все пак  трябваше да измисля нещо по-специално, нали ? И така този Мики се сдоби с папионка :) Вижте го какъв е важен :)

Тортата беше с шоколадови блатове и моят любим крем "Рафаело", с вкус на кокос и бял шоколад.
И понеже Роби си има по-голям брат Денис, реших на него да направя за подарък едно декорирано кексче.За да запазя темата спреднах един Доналд.

И така се бях вдъхновила и развихрила към 1.00 ч. през нощта, че сътворих изненадки и за Гери и съпруга й.

До колкото разбрах кексчетата не са отишли по предназначение, защото са се намерили други малки мераклии за тях, но важното е, че всички са били доволни.А поради тази причина  и аз :)