Ще кажете "Тази пак се загуби някъде" - и ще бъдете прави.Загубих се някъде във въртележката торти, болести, деца, съпруг и т.н. Не че се оправдавам, просто наистина имах тежък период, а когато съм в такова състояние на духа, признавам си без бой, не съм особено приятна компания.Както казва народът - "потъват" ми гемиите :) За това реших да ви спестя компанията си.То не че съм имала много време за нета.Децата ми, миличките, тръгнат ли да се разболяват задължително го правят и двамата.Разболя се първо малкия - близо 4 дена с 39,7 температура.Оздравя, дадоха ми една седмица почивка и се разболя каката, пак с такава температура.Хайде пак безсънни нощи и кошмарни дни.Оздравя тя, направих в промеждътъка една сватбена торта и се разболях аз.Да не остана по-назад.Добре, че съпругът ми държи фронта :)
НО стига с моите "Радини вълнения" - нека да мина към тортите :)
Ще групирам тортите, които не съм ви показвала в серии.Те просто си плачат да бъдат групирани, защото са от едни и същи категории :)
Първата серия, която ще ви представя днес е посветена на най-малките и то на госпожиците. Сега да не си помислите, че това е дискриминация от мое страна - просто съм направила по-рано във времето момичешките торти и гледам да ви ги покажа първо тях.
Първата тората, която ви представям, направих за първия рожден ден на една прекрасна малка госпожица - Деа.Със Стефчо и Марианка (родителите на Деа) се познаваме доста отпреди да имаме деца. Марианка ми звънна с желанието да им направя две малки и абсолютно еднакви торти.Защо ли?Защото щели да празнуват с едната и другата рода по отделно.Мен ако питате прави са си хората, после да няма сърдити и недоволни.Дизайнът на тортата не е мой, защото бяха си харесали една торта, на която ми пратиха снимка.Тортата беше на 4 етажа, но аз трябваше да направя само най-горния.Сигурно като гледате снимката и си мислите, че по-крива торта не съм могла да направя :) Така си е.Че е крива- крива е, но нарочно.Моделът беше от така наречените криви торти.
За тази торта си изрязах сама шаблонче за листа на бръшлян, с което да работя.Мисля, че станаха много сполучливи.После падна едно обикаляне да търся изкуствени пеперуди, които да стърчат от горе.Е вярвайте ми, всеки път, когато не ги търся, тези пеперуди сякаш ме преследват и ги виждам на всякъде, но сега нали ми трябваха - няма и няма.Някрая повиках неволята и седнах, изрязах си ги от захарно тесто, изсуших ги и...си ги изрисувах сама.Много се гордея с тях, защото станаха като истински :) Така любимите ми рози наврътках за норматив :) Накая се получи това, което виждате.Много сладка тортичка Х 2.
Пълнежът беше мента и шоколад с парченца Афтър ейт.
Стефчо и Марианка много си ги харесаха, а до колкото разбрах и малката Деа, която отчаяно се опитвала да докопа я роза, я пеперудка, още преди да е духнала свещичката.
Следващата торта е за момиченце на име Мартина, което стана на 2 годинки.Без да искам ги градирах и по годинките :) Мартина е дете на един мой съученик Пламен, с който учехме в математическата гимназия в Ямбол.
На 22.04 тази година най-после се организирахме и си направихме среща на класа, или поне на тази част от него, която дойде. Не се бяхме виждали от 14 години (разбира се с някои хора поддържах контакти и съм се виждала през това време).Но така на куп - не.А бяхме много задружен и неразделен клас и чак не ми се вярва, че не се организирахме по-0рано. Но не за това съм тръгнала да ви говоря.На тази среша, като става обикновено на такива срещи, обменихме информация кой как я кара, с какво се занимава и колко деца има :) Та аз имах възможността да раздам от красивите си визитки, които тъкмо на тръгване бях взела от Ани.
Тогава разбрах, че Мартина става на 2 годинки след месец.
Павката ми се обади да ме попита дали ще мога да им направя торта точно в момент, когато имах още 3 торти накуп.В началото се притесних, защото не знаех дали физически ще се справя със задачата.Това беше седмицата преди 24 май, а на мен ми предстоеше пътуване и времето ме притискаше.Но в крайна сметка си казах, че ако трябва няма да спя, но Мартина ще има моя торта.Беше ми гадно да откажа на човек, с който съм прекарала заедно толкова години, а после учехме заедно и в ИУ Варна.
Вариантите за дизайна бяха ориентировъчни и два - първият да е нещо с катерички, а вторият да е нещо с Маша и Мечокът, защото Мартина много обичала това филмче.Аз заложих на втория.И ето крайния резултат :
Сега същата тази торта си я представете в много по-ярки и контрастни цветове.Зеленото е цвят "Лайм", рокличката на Маша е цикламена, слънчогледите се прекрасно патешко жълто.Абе не знам защо така се получи с цветовете.Аз че съм лош фотограф - лош съм, ама на фотоапарата цветовете на тези снимки са хубави и ярки, а като ги сваля стават бледи и пастелни.
Както и да е - получи се една много весела ДЕТСКА ТОРТА. Мотивите съм взела изцяло от филмчето, което изгледахме няколко пъти с децата :) Единствено не си харесвам мечока, ама не самия него, ами това, че трябваше да е по-голям от Маша.Ама кой ми е виновен, като Машенката ми е пораснала толкова :)
Пълнежът на тортата беше ванилов мус с парченца бисквити.
Казват, че била вкусна :) Ама аз за този пълнеж не се и съмнявам, защото ми е един от най-успешните, а и е най-подходящ за деца.
Следва тортата на Валерия. Валерия е едно много чаровна и красива малка дама.Истинска принцеса с дълга руса косичка и сини очи и с кожа бяла като порцелан ( както се казва в приказките). Когато майка й ми поръчваше тортата каза, че няма идея за дизайна и очаква аз да й предложа. Аз само това и чаках. Понеже Борислава(майката на детето) много обича да я кипри с красиви дрешки, аз й предложих да й направя тортата като тоалетът, с който ще бъде облечена на партито.Отдавна ми се правеше такава.Това не е моя идея, виждала съм такива торти, направени от една ужасно талантлива млада жена, за която съм ви говорила и преди - Люба Златкова или както всички я наричат Буболинката.На нейните произведения на изкуството можете да се полюбувате тук.
Борето веднага прегърна идеята за дизайна и ми изпрати снимка на рокличката, с която щеше да бъде облечена рожденичката. Десенът беше от любимите ми - на точки, а темата също не по-малко любима - Мини Маус.Сега ви показвам и роклята, и тортата.
Найс, ааа? Много сладурско се получи. За съжаление не мога да ви покажа снимка на рожденичката с тортата, защото тези снимки, които имам, на тях се вижда тортата, но не и тоалетът на Валерия, защото е зад маса и с жилетка.
Вкусът беше отново ванилов мус, но този път комбиниран с бисквитки Орео ( така любими на всички деца) и течен шоколад Нутела.
Борислава каза, че за първи път и се случва децата да си изядат тортата по чинийките, без да се налага да хвърлят.И тя самата, която торта не обича е изяла цяло парче. Е, по голям комплимент от това не знам дали има :)
За сега приключвам с литературното писане, а вие съответно с литературното четене тук, но както се казва ... следва продължение! И малките мъже чакат своя ред :)
Желая ви един прекрасен и изпълнен с хубави емоции летен ден!
Няма коментари:
Публикуване на коментар