Дъщерите обичат бащите си

Тази публикация се казва така, защото и двете торти, които ще видите са подарък от две любящи дъщери за техните бащи.

Историята на първата торта е следната...
Имало едно време една много симпатична млада дама, която се казвала Оля. Нейният баща цял живот мечтаел да срещне не кого да е и какво да е а.....русалка :))) Един ден Оля, която била много любяща и грижовна дъщеря, решила да сбъдне мечтата на баща си.И понеже русалките съществуват предимно в приказките, сънищата и мечтите ни, тя решила да го запознае с една такава, но от захар.И какво мислите направила? Обадила се на една една самоука, но с очевиден прогрес в развитието си, "майсторка" на торти ( моя милост :) ) и поръчала за баща си торта с русалка. Желанието й било русалката да е хубавичка и секси, каквито обикновено са русалките.
Седнала "майсторката" да моделира русалката от захарно тесто.Първо направила опашката и тялото, които станали много хубави.Но с главата срещнала трудност. Нали трябвало да е красива в лице и да очарова бащата на Оля, а не да го изплаши?! И така на четвъртата глава успяла да докара едно бих казала симпатично лице.На устните на русалката можела обаче да завиди всяка фолк певица и любителка на ботокса :) Но пък какви червени къдрици имала ... мечта!
И когато Оля подарила тортата на баща си, той бил наистина изненадан.Толкова харесал "своята" русалка, че за известно време ревностно я пазел от внучетата си, които имали съвсем користни цели към митичното същество, а именно ... да си го хапнат сладко :) До колкото разбрах съдбата на русалката е била както на всяка  друга ядивна риба.Но пък дядото се утешил с няколко парчета от вкусната торта, която получил от дъщеря си.
И продължили да живеят щастливо ...
Е, май е време да видите и доказателствен материал, че никога не е късно да срещнеш русалка, макар и от захарен фондан :)

Ако се чудите какъв е бил вкусът на тортата, ще ви кажа под секрет - ягодов йогурт с парченца пресни ягоди и парченца бял шоколад.Мммм...
Ето още малко снимки.

А това е тортата, която една много стилна дама - Еми - ми поръча за своя баща, който ставал на 81 години. Еми ми звънна в четвъртък следобяд и каза, че й трябва малка торта за събота, може и без специална украса, но вкусна. В първия момент й казах, че няма да успея, защото за същия ден правех още две торти, едната от които с русалката.Опасявах се, че физически няма да ми стигне времето.Но след като малко помислих, прецених, че тортата е малка и няма да ми отнеме много време.
Изискването на Еми беше да не е много сладка, да няма шоколад и плодове в нея.Лека и вкусна.И както вече споменах не държеше да е много украсена.
Но...с последното нямаше как да се съглася.Не обичам да оставям нещата правени и недоправени.Още повече, че Еми е човек, който определено разбира от красиво и стилно -  занимава се с интериорен дизайн и повярвайте ми, е дяволски добра в това.Съответно нямаше начин да не се постарая и да и предам една измазана със сметанка или шоколад торта.Абсурд!Исках да е нещо семпло, но стилно.
Тортата беше с ванилови блатове и пухкав ванилов крем, поръсен обилно с препечени филирани бадеми.
Много харесвам "мъжки" торти, които имат райета на тях.Обикновено райетата за вертикални, но аз реших да ги направя хоризонтални.И понеже са ми на сърце и тези рошавите панделки, а все още не бях пробвала да направя такава, реших, че сега е моментът.И както виждате крайният резултат е една много симпатична малка тортичка, накипрена като подаръче.
Еми сподели, че била много вкусна и я изяли до последната троха.Много се зарадвах, нали това беше и желанието й :)