събота, 17 септември 2011 г.

National Geographic book cake

Днес ще ви представя последната си торта.Не че нямам много други по-предишни за показване, но много исках да споделя с вас още днес най-новото си "детенце". За мен тази торта е едно много голямо постижение, защото чрез нея проявих художническите си заложби.И така...
Тортата е подарък за мъж на име Момчил, който вчера имаше рожден ден.Подаръкът го поръча съпругата му Боби.Всъщност Момчи и Боби са наши семейни приятели.Рожденикът е човекът, който вкарва продуктите на National Geographic за България.За това и тортата му трябваше да бъде нещо свързано с тях.
Още когато Боби ми каза темата, си представих и самата торта - книга.До тук добре, но трябваше да измисля какво да има на корицата на книгата.Тогава започна едно лудо разглеждане на всички налични вкъщи книги със снимки на National Geographic, ровене в интернет и все не можех да реша какво да нарисувам на корицата на книгата.Да, правилно сте разбрали - да нарисувам.Далеч по-лесно и бързо, а може би и по-сполучливо щеше да е да разпечатам на вафлена хартия снимка, която ми харесва и да я направя корица, но реших всичко да бъде hand made :) За целта обаче трябваш да си подбера някоя по-лесна за прерисуване снимка, защото примерно човешко лице нямаш да мога да докарам съвсем достоверно.Не съм художник все пак.И така се спрях на вариант пейзаж.Ограничих разглеждането само в тази категория.И накрая си харесах нещо, което освен, че е красиво, щеше да ми донесе огромно удоволствие да го пресъздам върху торта.Това се нарича предизвикателство!Ето го оригиналът :


И така тортата ме чакаше в хладилника покрита и готова, с подлепени страници и само си чакаше корицата.Нямаше за кога да отлагам и запретнах ръкави ( какви ли ръкави в тази жега, ама така му е думата). А и честно казано ме сърбяха ръцете.Приготвих си боичките, четки и гъбки за рисуване и започнах.В началото плахо, после все по-смело и с по-сигурна ръка.По едно време ми звъни мъжът ми и пита "Какво правиш?", а аз : "Рисувам".Той пак : "Какво рисуваш?", а аз "Пейзаж." При което оговорът беше : "Пейзаж ли?! Че ти можеш ли да рисуваш пейзажи?" Аз само орговорих : "Като приключа, ще разберем" :)
И така нарисувах си корицата, залепих я, сложих й надписи, лого и книгата беше готова.Дали съм се справила с рисуването ще кажете вие, но аз самата съм доволна от крайния резултат и се чувствам все едно съм постигнала голяма победа :) Хайде стига обяснения, ами да давам доказателствения материал :


Е, може би поспестих малко от червения цвят, но смятам че и така не е лошо :)
Вчерта мъжът ми вади тортата от хладилника и аз чувам : "Браво бе, мамо, ти много хубаво си можела да рисуваш!Ето кой ще помага на децата в училище с рисуването."
На другия ден, когато Боби дойде да вземе тортата беше много изненадана, смятам приятно, от крайния резултат.А по-късно ми се обади и самият рожденик, за да благодари за вкусната книга.Да, ето в какви случаи книгите освен полезни могат да бъдат и вкусни :) Беше очарован от това издание на National Geographic.
Жив и здрав бъди, Момчи!Може съвместно да разширим пазарната ниша :)

7 коментара:

  1. Ради, да кажа, че съм възхитена от рисунката е да не кажа нищо! :) Толкова съм впечтлена, че си глътнах и езика! ;) А знаейки и колко е трудно да се рисува върху фондан, съвсем загубих дар слово! :)
    Поздравления за теб и рожденика, който е имал късмет да ти е приятел! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти много за хубавите думи, Ани, направо ме просълзи!Наистина беше трудно, но си беше голям кеф, а и крайния резултат си струваше :)

    ОтговорИзтриване
  3. Леле, страхотно се е получила тортата. Направо да му е жал на човек да я среже.
    Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря много! Не само че я срязаха, ами я и изядоха, но тортите все пак е хубаво да бъдат изядени - това означава, че съм си свършила добре работата докрай :)

    ОтговорИзтриване
  5. Страхотна е! Много реалистична е станала! Браво!

    ОтговорИзтриване