Една артистична торта

Днес темата ни ще бъде ... балет :) Не, няма да си говорим за балет, или поне не само за балет.Ще ви разкажа за една много интересна торта на балетна тематика.Освен, че е интересна, тортата е и много специална - сега ще разберете защо.И така...
Тази торта ми я поръча Дени, моя съфорумка от БГ-мама, която в последствие стана и моя приятелка.И познайте от къде дойде поръчката ... от Стара Загора! Когато Дени ми каза, че иска торта, първата ми реакция беше, че няма как да й я доставя.Но тя беше помислила и за това - ако не можеше по друг начин, щяха да дойдат да си я вземат от София.Това беше голяма чест за мен - да дойдат до тук специално за моя торта! Явно съм започнала да задобрявам :)
Дени, благодаря ти за доверието, което ми оказа, като ми възложи изпълнението на тази задача! Благодаря и за съдействието в процеса на работа, за идеите и подсказките!За мен беше истинско удоволствие да направя това сладко изкушение за вас!
Хайде, нека най-накрая да ви кажа каква е историята на тортата и все пак и да ви я покажа :)
Главният виновник за всичко беше кумът на Деничка - той имаше рожден ден.Идеята в основата си беше майтапчийска.Рожденикът напоследък харесвал да гледа балет и се шегувал, че тренира у дома по боксерки и потник :) И за това акцентът на неговата торта трябваше да бъде мъжка фигурка с боксерки и потник и ... с балетна пачка на кръста.Направих аз фигурката, обаче идея друга - никаква.Стоя си и си гледам захарния балетист и чакам да ми дойде вдъхновението, а Теа ме пита : "Мамо, това момиченеце ли е или момченце(още не бях му сложила главата)? Аз казвам : Момченце".При което тя започва да се смее: "Ха, мамо, ти си се объркала! Момченцата не носят полички, само момиченцата!"  С което съвсем блокирах. До последния момент не знаех как да продължа.Искаше ми се да е да направя нещо, което да се връзва с майтапа, а в същото време да е красиво и идейно.И след като аз не се сещах за нищо, реших да потърся помощ от чичко "Гугъл".Започнах едно двучасово разглеждане на снимки от балетни сцени.Но на края на този снимков маратон вече имах ясна представа какво ще правя.Първият етаж на тортата щеше да представлява пода на сцената, покрит с паркет, а втория - театралната завеса - нали ги знаете онези красиви, тежки, плюшени завеси.И някъде там щеше да бъде позициониран и нашият балетист.За разкош реших да се направя пак на художничка и да нарисувам на долния етаж стилизирани мъжка и женска фигура, които танцуват(в случая лежаха на пода).Ето какво се получи накрая:

Сега е моментът да ви кажа, че в действителност тортата беше много по-красива, чак не ми се разделяше с нея.И благодарение на това, че съм лош фотограф, не успях да уловя действителната й красота на снимките.Долният етаж беше златист, а не кафяв както изглежда, а червеното на вторият етаж беше по-малиново червено.Но с моите фотографски способности, снимковият материал бледнее.За съжаление :(.
Може би се чудите какъв е този свитък на гърба на тортата.Това е едно специално стихче, което Дени и кумата й бяха измислили и ми го изпратиха.Аз трябваше само да измисля как да го оформя и къде  точно да го позиционирам.Златни сте момичета - много ми помогнахте!Иначе щях да се чудя на гърба какво да сложа :)
Вкусът ли? Беше комбинация от какаови блатове и два вида крем - бял шоколадов мус и карамелен крем с орехи.По думите на дегустаторите тортата е била много лека и вкусна.Но това само на вкус ... иначе доста си понатежаваше.За щастие кумата на Дени я пренесе невредима до Стара загора.
До колкото разбрах от Деничка, рожденикът е бил много изненадан и доволен.Съответно, аз също бях доволна :)
И когато Дени ми каза : "Ради, това определено няма да ти е последната поръчка от Стара загора!", вече знаех, че добре съм се справила с тази отговорна задача.
Май се поувлякох с разказа.Ама вие на балет не сте ли ходили ... там не приключват бързо нещата :) Който не е ходил до сега, след моят разказ вече може да се брои, че има едно балетно посещение!

Торта с мецанка

Тортата, с която ще ви запозная днес е може би любимата ми до момента.Изпълних я с голяма лекота и се получи страшно нежна.Поръча ми я нашата фризьорка Тони, или като я наричаме покрай децата -  "кака Тони".Та обади ми се Тонката една петък вечер с въпроса дали ще успея да й направя торта за понеделник.За късмет, нямах други поръчки в момента и с удоволсвие приех.Тони нямаше никакви изисквания по отношение на дизайн и вкус, единствено трябваше да съобразя, че е за момиченце, което се казва Рая и става на 3 годинки.И така реших да направя нещо нежно, момичешко с цветя. 

Много отдавна бях си харесала на една торта тази мецанка и само чаках подходящ момент да я направя.И ето, че моментът настъпи :) Направих я много бързо и лесно, като се има на предвид, че докато я завършвах сина ми си спука главата и хукнахме към Пирогов.Но това не ми попречи да я довърша след това и да се получи една много сладичка "пъцанка"(мецанка), както казва Мони.Тортата беше с медени блатове и крем със заквасена сметана и парченца сушени сливи...една невероятно вкусна комбинация.
Явно добре съм се справила с тази торта, защото повечето хора разглеждайки снимките ми, казват, че това е техния фаворит :)
Повече снимки и детайли можете да разгледате на това място.

Торта за романтичен повод

Тортата, която ще ви представя сега е много специална за мен.Защо ли? Защото ми я поръча една от най-добрите ми приятелки и е първата ми поръчка за торта, тоест първата, за която получих парично възнаграждение :) Към тортата, в същия стил, трябваше да направя и 10 кексчета.До този момент тортите, които правех бяха по моя инициатива и за подарък.Благодаря на моята приятелка Лина, която реши да ме стимулира в моята дейност и ми се довери, поръчвайки ми торта по случай годишнината от сватбата на своите родители.Сърдечно благодаря за подкрепата ти, Ли!Ти си един от основните подстрекатели да се занимавам по-усилено с тази дейност :)  

Сега за тортата...тъй като поводът е романтичен и нежен, съответно и тортата трябваше да е такава.Моите кумове ми бяха подарили една английска книга за правене и декорация на торти.Там си бях харесала много една рисувана торта на три етажа.И ето сега беше моментът да я пресъздам, само че на един етаж.Малко се страхувах от рисуването, защото не бях хващала четката от ученичка, но пък тогава бях много добра :) Относно цвета на тортата нямах съмнения - бяла разбира се, нали е за годишнина от сватба.И така хванах четката, подготвих си боичките и просто действах.Бях много доволна сама от себе си, защото с голяма лекота пресъздадох рисунката и то същата, а и самата торта стана мног нежна и отговаряща на повода.Ето я и нея:

По случай хубавия повод подбрах един романтичен стих на Надя Кехлибарева - "Един към друг".Изписах го с хранителен маркер върху захарно тесто, така че да се получи като свитък.Това беше специалното ми послание към родителите на Ли, които толкова години бяха успели да съхранят любовта си един към друг жива.Още снимки, макар и не добре фокъсирани, защото сега се уча и на това,  можете да видите точно тук.

Вкусът на тортата беше съчетание от любимите вкусове на двамата.Бащата на Ли много обича шоколадови торти, а майка й обича ментовите шоколадчета Афтър ейт.За това направих една вита торта и комбинирах два крема в нея - шоколадов и ментов.

Идеята за ментовия крем много харесах в блога на Бубето, която беше така добра да го сподели с всички нас.Буболинката (Люба) е човек, на когото много и искрено се възхищавам, защото прави невеоятни торти, прекрасни.И винаги, когато съм се обръщала към нея с въпрос за помощ, никога не ме е оставяла без отговор.За което съм й безкрайно признателна.

Най-голямото удовлетворение за мен дойде, когато ми се обади Галя (майката на Лина), за да ми благодари за "не само красивата на вид, но и изискана на  вкус торта".Беше толкова въодушевена и доволна, че почти ме разплака.Каза ми, че имам талант и не трябва да го пропилявам, а да продължа да го развивам.За мен това бяха  изключително мили и важни думи, които ми дадоха стимул да продължа да творя "моите сладки изкушения" :)

Първи и последни

Може би ще се изненадате от заглавието на тази публикация, но сега ще ви го разясня.Кръстих публикацията така, защото в нея ще ви представя две от най-първите и една от най-последните ми торти.Тортите са направени за едно и също семейство, но за различни членове на семейството.Те са едни от най-добрите ни приятели.Майката - Светлето освен, че ми беше години наред шефка, а после и приятелка, ми е и кръстница, тоест моя духовна наставница :) Когато се роди втората и дъщеричка Миа(която е два месеца по-малка от моя Симеон), имах честта аз да стана нейната кръстница.За което им благодаря от сърце!
Другото, за което благодаря тук е, че ми се довериха и ми дадоха зелена светлина да направя тортата по случай втория рожден ден на Миа.И за да не става съвсем като по Оскарите с моите благодарности, точно тук спирам с тях и ще ви разкажа от къде се взе идеята за тортата.
Най-любимата играчка на малката Миа дълго време беше говорещото кученце на Фишър Прайз.Навсякъде го разнасяше със себе си и много му се радваше.И така аз реших да направя  фигурка на кученцето от захарно тесто, а останалата част от дизайна на тортата да бъде издържан в цветовете на кученцето.Държа да отбележа, че това беше първата ми захарна фигурка и ми отне часове наред.Но в крайна сметка стана много сладичка, може би защото я направих с много ентусиазъм и желание.Вкусът на тортата бях решила да е по-лек, подходящ за деца.За това избрах един чиийз мус, на който добавих черешова есенция и розова сладкарска боя и обогатих с цели черешки от домашно направено сладко.Получи се много нежен вкус.
Проблемът дойде, когато започнах да покривам тортата със захарното тесто.За мой ужас то се напука на места, което наложи да преосмисля първоначалната идея за дизайна на тортата.За пръв път работех с това захарно тесто, което е Белгийско и всички много го хвалеха.Защо при мен така се получаваше?В последствие разбрах, че имало лоша партида, която така се пукала.
Но в крайна сметка сложих цветенца и точки на напуканите места и се получи от дефекта ефект.Снимката, която направих на тортата не е много добра, но снимах на вечерна светлина и то в клубчето, малко преди да разежат самата торта.Просто я правих до последния момент, беше се стъмнило, а и аз нямах време да снимам вкъщи.

Следващата торта беше за сестричката на Миа - нашата кака Инка.Казвам нашата, защото тя освен, че е кака на Миа, е любимата кака и на моите Теа и Мони.
Това, което забравих да спомена е, че двете сестрички имат рождени дни през два дена.Та след като отпразнувахме този на малката, вечерта се прибрах и започнах тортата за Ина.Трябваше да е шоколадова и за това се спрях на вкус шоколадов трюфел.И понеже Светлето остави идеята за дизайна на мен, имах отворено поле за действие.Което обаче се оказа по-сложно.Оказа се, че съм в някакъв творчески застой и нищо интересно не можех да измисля.Какво да направех за Инчето, което става на цели 14 години?За онова Инче, което познавах от 4 годишно дете и което постоянно ме строяваше и се правеше на шефка, докато работехме заедно с майка й.
Реших, че трябва да е нещо нежно и тинейджърско, защото самата тя е такава - нежна, добричка, сладка и...тинейджърка :) И накрая главата ми роди ето това :

Много ми харесват тези мотиви тип "изрезки" по тортите и това беше шанс да ги пробвам на своя торта.Комбинацията розово и черно ми изглеждаше свежарска и готина и май точно така се и получи.В крайна сметка Инка си хареса тортата и изглеждаше доволна и щастлива.Повече снимки на тази торта може да разгледате тук.


Последната торта от тази серия е за мъжа в семейството - Любо.Този път моята приятелка имаше идея, която сподели с мен, а аз с удоволствие реализирах.
Любо е голям футболен фен.Да не говорим, че двамата с моят съпруг са заклети Левскари и не пропускат мачове на Левски.Но щеше да е много тривиално да направя торта с логото на отбора.За това Светлето ми предложи да включа логото на друг любим на Любо отбор - Реал Мадрид.Изискването беше тортата да не е покрита със захарен фондан, защото рожденика не го обича.За това реших да я измажа с шоколад.И понеже Любчо е романтична, творческа и свободна натура, с понякога щури идеи, реших и тортата да е с по-купонджийски дизайн.Докато рисувах футболните топки за борда на тортата ми беше много приятно, защото се чувствах като в час по "Труд и творчество".Върнах се назад в ученическите си години и ми стана много мило.
Хайде да не се отплесвам пак в лирически отклонения и да ви покажа най-накрая тортата.

Това, което ме направи истински щастлива беше реакцията на Любо, когато ми се обади по телефона, след като беше получил своята торта-изненада.Беше толкова щастлив и така се смееше, че едва говореше от емоция.Особено ме поласка, когато ми каза :"Радинче, миличка, със сигурност дори Роналдиньо не е получавал такава торта за рождения си ден!" :)

Ето, това е нещото, което ме кара да продължавам напред и да правя все повече и по-хубави торти...положителната емоция, която дарявам на хората и това, че ги карам да се чувстват специални и щастливи.А те мен - още повече :)

Торта с фея за малка фея

Тортата, която ще ви представя сега, направих за рождения ден на най-добрата приятелка на моята дъщеричка( а и на сина ми) - Ивета, или както всички ние я наричаме Ивето. Ивето, освен, че ни е приятелка, е и дете на нашите кумове Радост и Вихрен.
Ивета много харесва филмчетата за Камбанка, а по времето, когато правих тортата и двете с Теа бяха луди по последната излязла трета част "Камбанка и спасяването на феите". За това реших да й направя торта с феичка.Честно казано и мен това филмче ме плени, защото освен че е много красиво направено, е и много поучително за мен като родител. Сентенцията беше, че много често родителите, забързани в своето ежедневие и покрай своята работа, забравяме за нуждите на децата ни от нашето внимание и за желанието им да си играят с нас.А това би трябвало да бъде наш основен приоритет.Много се отплеснах...стига толкова за филмчето :))
Идеята за тортата ми беше да пресъздам интериора в къщичката на феите.Ще се запитате защо точно интериора.Ами защото ме очароваха всички онези малки и прекрасни в своето съвършенство детайли от този интериор - легълцето с малките възглавнички от пухчета и нежните тревички върху дюшечето, малката масичка до легълцето с бисквитките и бонбонките за феите на нея, листата постлани по пода на къщичката като килим.

Мисля че доста добре направих детайлите и всичко се получи както е във филмчето.Най-големият ми ориентир, че съм се справила добре със задачата беше Теа.Понеже тя има къщичката на Камбанка с описаното обзавеждане под формата на играчка, виждайки направените от мен неща възкликна :"Мамо, защо си ми ги взела от къщичката.Слад като ги сложиш на тортата на Ивето, после нали ще ми ги върнеш?" :)) Единственото, което не направих от захар(и тук може би ще ви разочаровам малко) беше самата феичка. И го направих съвсем тенденциозно, защото фигурката трябваше да е много миниатюрна, а в тези й размери нямаще да мога да я направя достатъчно красива.А за мен е много важно захарните фигурки да си приличат на оригиналите, дори и в лице.
За това на едно цвете от тортата кацна феята Розета, но от пластмаса. Розета играе второстепенна роля в тази серия на филмчето, но се оказа, че е любимата фея на Ивето.
За мое съжаление не можах да видя реакцията на рожденичката, но пък я чух как казва на майка си за пеперудата :"Мамо, мамо...тя е жива" :)) И това ми беше достатъчно да разбера, че явно добре съм се справила и Ивето си е харесала тортата.Е, от цялата торта си е хапнала само интериора и оставила горките феи без легло и масичка, но нали и за това са от захар, за да бъдат хапнати и те :) А и по мои наблюдения повечето деца ядат само декорацията на тората, а не самата торта.
Повече снимки и детайли можете да разгледате тук

Торти за моите малки слънца

 

Най-първите торти, покрити със захарен фондан и украсени с фигурки от захарно тесто, които направих бяха за семейни поводи или за подарък на приятели.Толкова много се харесаха на хората, които ги получиха, че ме стимулираха да се самоусъвършенствам.

Ходих на курс, гледах филмчета в интернет за това как се правят различни захарни фигурки, цветя и т.н, упражнявах се във времето, в което децата спят.И реших за втория рожден ден на моя малък син Симеон да направя торта във формата на неговия любим тогава герой - Мики Маус.Идеята ми беше да направя само главата на Мики.За да бъде съвсем изпипана тортата, си купих специално несъхнеща моделираща маса за покриване на торти.Накупих си и всякакви видове хранителни бои.И така успях да сътворя ето тази торта :

Получи се един много симпатичен и усмихната Мики.

Ето и малкият рожденик в компанията на своят Мики и разбиа се на своята сестричка Теа.

За този торта получих много одобрителни отзиви от наши приятели.И тогава реших, че ще се занимавам по сериозно с това.

И тъй като моите деца имат рождени дни през 13 дена, следващата торта беше ред да е за милата ми дъщеричка Теа.Можете да предположите, че като една истинска малка дама, тя е на вълна принцеси и барбита.В къщи имаме няколко рокли на принцесите от Дисни и постоянно се кипри с тях :) За това реших, че особено подходяща за нея ще бъде торта-принцеса.И още една подробност...задължително в любимия й розов цвят!Така ми се пада с това розово, защото като беше бебе все го избягвах .Струваше ми се много скучно всички момиченца да са облечени в розови дрехи, сякаш няма и други хубави цветове.И сега така мисля, но сега вече и малката Теа си има собствено мнение по въпроса.А то е: "розовото ми е любимия цвят" :))

Ето защо принцесата трябваше да е такава.И понеже рожденичката не обича никак сладко(което е чудесно за едно момиче) реших да направя тортата с любимите и сладки неща, които и без това са достатъчно малко - Бисквитки Орео, крем Ванилия, сметана и захарен фондан.Тортата отвън беше покрита с домашно направено пандишпанено руло с пълнеж от ванилова сметана и сладко от ягоди, а вътре кремовете бяха ванилия с парченца бисквитки Орео и Сметана с маскарпоне и дулсе де лече(карамелизирано кондензирано мляко).За основа на тортата наредих бисквити.Получи се чудесна комбинация на вкусовете.

А ето я и нейно величество нашата принцеса :

Теа беше особено щастлива при вида на тортата.Само че на мен ми беше много мъчно да я разрежа :)

Следващия повод за торта беше имения ден на Мони на 3  февруари.

Оказва се, че Симеонов ден се празнува два пъти в годината - на 2 февруари и на 1 септември.Двата празника имат земеделска идея в основата си.Те разполовяват годината на две - пролетно и есенна оран и сеитба.Но все пак трябваше да си изберем едната от двете дати, на която да отбелязваме имения ден на Монката.И понеже Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината( някъде го наричат "Симеон Бележник", защото белязва хората, като им оставя рани и белези)... ние избрахме февруарската.

След като минахме етапа на Мики Маус, сега сме на етап "Играта на играчките" на Дисни.И по-специално Симеон е влюбен в Бъз Светлинна година.Какви ги говоря...той направо си е Бъз :) Да, да...смешно звучи, но като го попитате как се казва и той отговаря "Аз съм Бъз пътлинна(светлинна) година, идвам с мир".Освен това скача като Бъз, натиска въображаеми копчета по ръцете си, постоятнно крещи думите на Бъз "към безкрая и отвъд".

И както може би вече се досещате моята торта за него трябваше да е с любимия му герой.Повярвайте ми, този Бъз си беше истинско предизвикателство да бъде моделиран от захарно тесто, с всичките му там детайли и детайлчета :)Отне ми сумарно около 4 часа, за да го направя.Самата торта после ми се видя песен.Тъй като фигурката се получи доста голяма, нямаше нужда от твърде много декорация на тортата.Направих и едно извънземничко за нашата кака, която и без друго е в недоумение защо тя няма имен ден.В крайна сметка се получи ето това :

 Тортата стана много весела и свежа и всички си мислеха, че фигурката от горе е играчка.Но надписа на обувката е вещественото доказателство, че си е от захар.Съдбата на извънземното беше изяждане от Теа, както и на някои части от Бъз.Но все пак успях да прибера в кутията със спомени на Симеон тялото с главата, един крак и една ръка :)

Още снимки и детайли можете да видите ето  тук.