След дълго отсъствие с завърнах.Отсъствието ми се дължеше на душевния дискомфорт, който ме гонеше от известно време.Нали знаете как има моменти, в които чевек се колебае за всичко, не знае на къде да поеме, как да продължи и няма желание за нищо.Е, мен този период ме държа малко повече отколкото ми се искаше, но вече смея да твърдя, че го преодолях.Надявам се, че съм преодоляла и здравословните проблеми, които ме бяха споходили и които отнеха и дар словото ми.И сега най-тържествено ви обещавам да наваксам пропуснатото време!
Започвам с няколко торти, направени за различни и все интересни дами.Изкушавам се да пусна снимки, без разказ, защото измина доста време от направата им, но няма да е честно, защото всяка торта е много специална за мен и има своята уникална сама по себе си история.За това ще бъда кратка, но по същество.
Това е тортата на една дама на име Маргарита.Маргарита е приятелка на Галя - майката на Лина и ми се обади да си поръча торта за рождения ден.Изпрати ми и снимка на украсата от тортата на Галя, което още пазеха в офиса.По-късно ще кача снимката, която ми изпрати.Маргарита е една много забележителна и много смела дама.Казвам смела, защото е майстор на спорта по безмоторно летене.И както може би вече се досещате тортата трябваше да съдържа две неща - самолет и маргарити, както и да е червена.Веднага ми мина през ума идеята за една поляна от маргаритки и самолет приземен в нея.Но някакси не ми се връзваше с червената идея.Направих си съвсем прилежно шаблони за частите на самолетчето и започнах работа.Идеята за оранжевата дантела върху червената торта ми дойде съвсем спонтанно.Бях изрязала няколко маргарити и реших да метна останалото парче с дупките върху тортата.Много ми хареса ефекта който с получи и го повторих, но този път с повече старание.И се роди ето тази торта.Маргарита много си я хареса и на вид, и на вкус.А вкусът й беше карамел с орехи.
Това е една наистина специална торта.И то не сама по себе си като тора, а с посланието, което една приятека иска да предаде на своята приятелка.И така тортата ми поръча Цвети за приятелката си Веси.Двете се оказаха големи сладурани - бременни и очакващи първите си деца през два месеца.Цвети ми се обади с голямо въодушевление и с искреното желание да зарадва и изненада Веси.Прати ми снимка на торта, преставляваща наслагани една въргу друга кутии за обувки.Самите кутии за обувки бяха торти, а не истински такива.И за мен започна истинско забавление.Направо ме сърбяха ръчичките да избарам една обувчица "Прада" от захарно тесто (защото тя наистина е такава , но тук не се вижда етикета).Това беше първата ми захарна обувка и смея да кажа, че стана като истинска.Ужасно много се гордея с нея :)) Дори не се изчервявам като ви го казвам:))
КОгато Цвети дойде да вземе тортата, дълбоко ме трогнаха искрената й усмивка и нетърпението да изненада приятелката си.Да виждаш как една жена е щастлива от това, че ще достави радост на своята най-добра приятелка е незабравима и много красива гледка.И аз съм искрено благодарна на Цвети, че ми я достави.Както им казах и тогава, от сърце им желая и на двете да запазят живо и чисто силното си приятелство!Сигурно се питате как е реагирала Веси - с такава приятелка до себе си, с тортата-изненада, която й направи - да, беще наистина трогната, изненадана и щастлива :)) И когато ми писа, за да ми благодари истински ме разчувства и мен самата :)
Следва продължение ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар