събота, 17 септември 2011 г.

National Geographic book cake

Днес ще ви представя последната си торта.Не че нямам много други по-предишни за показване, но много исках да споделя с вас още днес най-новото си "детенце". За мен тази торта е едно много голямо постижение, защото чрез нея проявих художническите си заложби.И така...
Тортата е подарък за мъж на име Момчил, който вчера имаше рожден ден.Подаръкът го поръча съпругата му Боби.Всъщност Момчи и Боби са наши семейни приятели.Рожденикът е човекът, който вкарва продуктите на National Geographic за България.За това и тортата му трябваше да бъде нещо свързано с тях.
Още когато Боби ми каза темата, си представих и самата торта - книга.До тук добре, но трябваше да измисля какво да има на корицата на книгата.Тогава започна едно лудо разглеждане на всички налични вкъщи книги със снимки на National Geographic, ровене в интернет и все не можех да реша какво да нарисувам на корицата на книгата.Да, правилно сте разбрали - да нарисувам.Далеч по-лесно и бързо, а може би и по-сполучливо щеше да е да разпечатам на вафлена хартия снимка, която ми харесва и да я направя корица, но реших всичко да бъде hand made :) За целта обаче трябваш да си подбера някоя по-лесна за прерисуване снимка, защото примерно човешко лице нямаш да мога да докарам съвсем достоверно.Не съм художник все пак.И така се спрях на вариант пейзаж.Ограничих разглеждането само в тази категория.И накрая си харесах нещо, което освен, че е красиво, щеше да ми донесе огромно удоволствие да го пресъздам върху торта.Това се нарича предизвикателство!Ето го оригиналът :


И така тортата ме чакаше в хладилника покрита и готова, с подлепени страници и само си чакаше корицата.Нямаше за кога да отлагам и запретнах ръкави ( какви ли ръкави в тази жега, ама така му е думата). А и честно казано ме сърбяха ръцете.Приготвих си боичките, четки и гъбки за рисуване и започнах.В началото плахо, после все по-смело и с по-сигурна ръка.По едно време ми звъни мъжът ми и пита "Какво правиш?", а аз : "Рисувам".Той пак : "Какво рисуваш?", а аз "Пейзаж." При което оговорът беше : "Пейзаж ли?! Че ти можеш ли да рисуваш пейзажи?" Аз само орговорих : "Като приключа, ще разберем" :)
И така нарисувах си корицата, залепих я, сложих й надписи, лого и книгата беше готова.Дали съм се справила с рисуването ще кажете вие, но аз самата съм доволна от крайния резултат и се чувствам все едно съм постигнала голяма победа :) Хайде стига обяснения, ами да давам доказателствения материал :


Е, може би поспестих малко от червения цвят, но смятам че и така не е лошо :)
Вчерта мъжът ми вади тортата от хладилника и аз чувам : "Браво бе, мамо, ти много хубаво си можела да рисуваш!Ето кой ще помага на децата в училище с рисуването."
На другия ден, когато Боби дойде да вземе тортата беше много изненадана, смятам приятно, от крайния резултат.А по-късно ми се обади и самият рожденик, за да благодари за вкусната книга.Да, ето в какви случаи книгите освен полезни могат да бъдат и вкусни :) Беше очарован от това издание на National Geographic.
Жив и здрав бъди, Момчи!Може съвместно да разширим пазарната ниша :)
Лятото свършва ...

...а с неговия край дойде краят и на моята лятна почивка.Да, точно това е причината толкова време да не се поява тук - на моето местенце.Просто се отдадох на заслужена почивка и отделих нужното внимание на семейството ми. Попътувах доста, видях много нови и красиви места, които бяха източник на вдъхновение за мен и ми дадоха нови идеи за моята страст - тортите :)
Сега ще ви представя няколко торти направени за малки, големи и още по-големи момчета.Ще ви представя тортите накратко, не защото нямам какво да споделя с вас - напротив.Всяка торта е свързана с много мили и скъпи за мен емоции.Но много торти се събраха, които въздишат нетърпеливо в папката да бъдат споделени с вас и ми се иска да не ги карам повече да чакат :)

Това е тортата на Калоян - или както го наричат Коко.С неговата майка Ани вече съм ви запознавала.Да, точно така, това е онази симпатична дама, която прави вълшебните картички, диадеми и всякакви други съкровища.Коко много обича котки и самият той все мяука като най-сладката момчешка от своя вид :) За това подаръкът на Калоян от мама и татко беше едно коте, което се вижда на снимката доло и което аз използвах за манекен на моята торта.Тоест спретнах едно негово подобие от захарно тесто :) Тази торта правих непосредствено след великденските празници и е една от тортите, заради които не съм си лягала цяла нощ, за да я завърша.Но си струваше, дано и на вас да ви хареса :


Към тортата като подарък за Коко спретнах 20 броя декорирани сладки - котки.А вкусът на тортата беше ванилов пудинг с маскарпоне, бисквитки Орео и шоколад Нутела.Това се оказва един от най-харесваните ми вкусове :) Което много ме радва, защото си е изцяло моя измислица :)
Може би ви прави впечатление прекрасната снимка.Е, не е мое дело и то си личи :) Всички знаете колко ужасен фотограф съм.Снимката е направена от друга вълшебница, но в областта на фотографията - Ели Гледачева.Нейни снимки можете да разгледате ето тук.

Като съм започнала с Коковците, нека ви покажа и тортата на още един Коко, но цялото му име е Никола.Тортата е по повод неговия прощъпулник.Изискването беше да има обувчици, топка и всякакви животинки - куче, пате, таралежче и т.н.Сами се досещате, че беше трудно да събера една мини зоологическа градина върху торта, за това реших да направя обувките, кучето и топката като фигурки, а животинките да са апликирани.Мисля, че се получи една много сладка бебешка торта :)


Вкусът е пак същият като на тортата на другия Коко :)


А това е влака Томас за малкия Тома.Дали защото са с почти еднакви имена не знам, но това влакче е любимо на Томи.Тортата ми поръча неговата майка Оля, която беше поръчала за баща си тортата с русалката.А скоро ще ви покажа и друга, направена за тяхното семейство.С огромно удоволствие и лекота направих тази тортичка и много си я харесвам.Получиха се много хубави и меки тонове, някак си напълно подходящи за темата :)
Томи освен че много си е харесал влакчето, гостите много харесали вкуса на тортата.Оля се обади да ми каже, че дори хора, които не ядяли сладко, си хапнали цяло парче. Това ужасно много ме зарадва, защото за мен показателя за наистина вкусна торта е, да няма останало нищо по чинийките :)

Следващата торта направих в трите свободни дни между две от нашите летни пътувания.Тя е за внучето на нашата баба Витка.СИгурно вече се питате коя е тя.Това е жената, която много ми помага в отглеждането на децата ми и най-вече на Мони, който до тази седмица не ходеше на градина и се гледахме вкъщи.Но сега вече "не е бебе" и тръгна на детска градина, но реве та се къса и пак си иска мама и баба Витка :)
Но да се върна към тортата.Малкият Мишо ставаше на 1 годинка и аз много исках да му подаря една торта, още повече че рождения му ден съвпадна и с кръщенето му.За това и тя е в много нежни бебешки цветове.Идеята за дизайна ми дойде от костюмчето, с което беше облечен моя Симеон на кръщенето си.


С тази торта исках освен да пожелая на Мишо да бъде жив и здрав, но и да изкажа благодарността си към баба Витка, която така всеотдайно и с много любов и търпение се грижи за моите деца, докато аз творя всичко, което виждате тук :)

Следват няколко торти за по-големи момчета.

Първата от тях много ме измъчи не за друго, ами защото не бях чувала за това чудо наречено "Трансформатор Рекс". Оказа се че Рекс е един вид приятел на Бен 10 ( сега сигурно си мислите "А този пък кой е?"). Мъжът ми каза, че не съм добре след като възкликнах "Ама те май са приятели!", докато се запознавах отблизо с Рекс, кой е той и за какво се бори.Трябваха ми 2 дни за това, а и да се вдъхновя за самата торта.Понеже приех поръчката в много натоварен за мен период, предупредих майката на момченцето - Антоний, който ставаше на 8 годинки- че няма да имам време да направя фигурка.Но тя не държеше на нея, каза, че мога и да го нарисувам.Но на мен и за рисуване ми се видя гадничък този Рекс и за това заложих на сигурното - разпечатах го на вафла и го залепих.В крайна сметка се получи една много яка момчешка торта.Ама то винаги така се получава - най-трудните торти си ги харесвам най-много.Ето я и нея :


Вкусът беше карамел с орехи.Мария - майката на Тони - каза, че не си е представяла тортата чак толкова хубава.Какво съвпадение - аз също не си я представях, ама тя взе че стана :) Което е доказателство на тезата, че нищо не е толкова трудно, колкото изглежда.

А ето я и тортата на Ники.Той е детенце на моята маникюристка Цвети и освен че е фен на Hotwheels, се оказа, че е фен и на моите торти.За това, когато Цвети ме помоли да му направя торта за рождения ден, изобщо не се замислих, въпреки че работех по един много голям сватбен проект.Ники има над 100 колички и аз използвах за модел една от тези, които му бяха купили като подарък за рождения ден. За първи път моделирах количка, но стана като оригинала и много си я харесвам.Идеята за пистата ми дойде спонтанно и много се радвам за нея, защото изцяло съвпадна с идеята на Цвети :) Надписът съвсем собственоръчно си го направих, оцветих, изрязах и залепих и много се гордея с това, защото стана като оригинала.Тортата боядисах отгоре, но те някои торти просто си просят да бъдат така оцветени и тази е една от тях.Вкусът беше сиропирани с карамелен сос блатове, шоколадов мус и банани.
 Много миличко ми стана, когато Ники сам се обади да ми благодари, беше много доволен.Няма нищо по-хубаво от това да направиш щастливо едно дете, пък било то и само с една торта.
Следващата торта е на тема извънземните на Бен 10.Поръча ми я Гери - майката на Роби, за който беше тортата Мики Маус.Но този път другото й момченце Денис имаше рожден ден и ставаше на 8 годинки.Гери ми донесе един дракон от Лего с идеята да направя него и да "нарисувам някъде по тортата" един герой от анимационен филм на Cartoons, който си признавам, че не помня как се казва.Но това ми се стори много постно и хаотично и не бях много доволна.Всъщност се оказа, че детето много харесва Бен 10 и неговите извънземни, но Гери не искала да ме тормози с направата им. Но аз предпочетох да имам конкретна тема и да знам, че детето го иска и ще се зарадва. И така се въоръжих с няколко списания на Бен 10, с много търпение, защото тези грозилчовци ми взеха здравето и се захванах на работа.Мъжът ми и децата бяха учтиво (или пък не) помолени да прекарат половината ден навън, за да се отдам на срещата си с "красавците".Не знаете колко отблизо се запознах с тях, ама не ви и трябва :) Благодаря му, че се прибраха само, за да спят вкъщи наобяд и после пак излязоха.И така за има няма 9 часа имах декорирана торта с 3 извънземни и надпис на Бен 10, които ръчно изрязвах и писах.Това е един от случаите, в които съжалих, че не съм разпечатала на вафлена хартия.Щях да си спестя поне 1 час, но пък така е по-автентично. Формата на тортата е почти кубична, но по-скоро паралелепипед.Много нетипична за моя стил, но така ми дойде да я направя.Ами, дано ви харесат моите "Убавци".





 Вкусът беше така харесвания напоследък ванилов пудинг с бисквитки Орео и Нутела. До колкото разбрах Денис много си е харесал тортата.
Което ме навежда на мисълта какви неща харесват децата ни - страшни, грозни и извънземни! Сега да не помислите, че говоря за тортата си :) Неее, става дума за героите от филмчетата :)

За сега май ви показах всички момчешки торти.Това е добре, защото имам още много (ма)дамски такива, които искам да ви покажа, както и серия сватбени, предсватбени и следсватбени.Но, всяко нещо с времето си и всяка торта с представянето си.
От мен за днес толкова и най-тържествено ви обещавам, че няма да правя скоро такава голяма пауза.