Усукана пита с мед и орехи

Това, което виждате е една ужасно вкусна и любима моя пита.Тази пита на вкус е нещо средно между козунак и баклава.  Рецептата за нея намерих случайно в Бг-мама и беше публикувана от Танита.

Питата направих за погачата на бебе Дария.За нея беше тортата с лилавите обущета, която вече ви показах.Майката на Дария, Таня, сподели с мен, че съжалявала, че не правя погачи, та да си поръча и нея при мен. Тогава и отговорих, че всъщност правя, но до сега винаги е било за домашни поводи или за приятели. Таня ме помоли да й кажа цена и си поръча и погачата при мен.

РЕЦЕПТАТА МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ В РАЗДЕЛ "НАПРАВИ СИ САМ" ОТ МОЯ БЛОГ.

Опитайте да я направите и няма да съжалявате !

Междузвездни войни

Както вече ви обещах започвам със звездните и междузвездни торти.

Първата - междузвездна торта - направих за рождения ден на нашия скъп кум и приятел - Вихрен. Имах няколко идеи за тематиката, но честно казано не се бях сетила за тази.А той е голям фен и най-вече на тъмната страна :) Идеята ми даде моят съпруг Митко. Ей така на шега реших да го изпитам и го попитах дали има идея за тортата на Вихрен.А той веднагически изстреля : "Как бе, Междузвездни войни!". Винаги съм знаела, че две глави мислят по-добре от една и ситуацията само го потвърди. Разбира се, че това беше темата за неговата торта! Още повече, че при последното ни ходене в Лондон преди коледните празници, направихме снимка на Вихрен с неговият любим Вейдър и "белите". Веднага ми хрумна, че мога да разпечатам собствената му снимка върху вафлена хартия и да я сложа върху тортата. Това щеше да бъде хем закачка, хем изненада за него :) Речено -сторено. Започна конспирацията...помолих кумата ми да намери начин и да ми изпрати въпросната снимка, която Вихрата ревностно пазеше в телефона си. И тя разбира се го направи. Разпечатах аз снимката и си я прибрах прилежно в един наелонов джоб...да чака решителния момент.Всичко друго бях измислила - цвят, дизайн, пълнеж на тортата, единствено се колебаех каква фигурка да измоделирам. Първоначално мислех да е маската на Вейдър, но не разполагах с много време, после минах през меч и космически кораб и тогава на помощ ми се притече отново Митко.Той ми предложа да направя Йода. Ами да, какво му мислех толкова. Той Йода е толкова грозен и набръчкан, че както и да го намачкам, все ще му е от полза :) Спретнах го за има-няма 1.5 часа. Стана много "симпатичен" :) Мисля че вече мога да ви представя и самата торта :

Както виждате тората е семпла, но стилна, точно каквато трябва да бъде една "мъжка" торта по мое мнение.Много ми харесва цветът, който се получи на самата торта и звездичките. Идеята за тях ми даде една много талантлива и услужлива дама, с която се познавам от тортената тема в БГ-мама - Валерия.Вал прави уникални торти и благородно й завиждам за умението, с което моделира човешки фигури - прави ги като истински. По нейна препоръка обляках със захарно тесто изключително грозната си иначе подложка, която не стига, че е лъскава, ами последната партида бяха и намачкани.

С вкуса на тортата експериментирах, но се получи много интересен.Бях си поръчала един нов белгийски шоколад с вкус на мед и реших да го пробвам в тази торта.Та вкусът на тортата съчетава ванилови блатове напоени с фреш от портокал, меден шоколадов крем , много печени белени бадеми и портокалови корички.Наистина беше вкусна, опитах я :)

Йода малко беше решил да не слуша и докато пренасях тортата му падна едното ухо, ама то беше заради кутията, в която бях опаковала, беше много ниска и опираше на главата му.Но овладях положението, забучвайки го с клечка за зъби, която взехме от цветарския магазин докато купувахме цветя за кумата ми.

ВИхрен освен че беше много изненадан от тематиката и страшно си хареса тортата, много си я хареса и на вкус.Толкова, че когато Радост(кумата ми) му предложи да поканят съседите и да ги почерпят за рождения му ден, той каза : "Може, ама от тортата не давам" :)

Един от коментарите за тази торта във фейсбук беше на едно момиче Габрила, което познавам само виртуално, защото искаше да поръча торта при мен, но нямаше как да приема поръчката, защото пътувах по празниците. Та коментарът на Габриела беше : "Е, не, не може да бъде.Ти вече ни лъжеш.С тази торта тортите ти достигнаха космически измерения".

Благодая ти, Габриела!Този ти коментар истински ме поласка!

Топка, лента и бухалки

Темата на следващата торта е...художествена гимнастика.Още от сега да си кажа, че ми беше много интересно да я направя.За мен си беше цяло предизвикателство да измисля дизайна.Но да карам подред.

За да поръча тази торта ми се обади една моя много добра, но отдавна бивша колежка - Диана.Радвам се, че я поръча, защото това беше чудесен повод да се видим, че иначе само се каним.С нея работихме заедно, когато се занимавах с недвижими имоти.Можете ли да си представите, че съм работила това :) Откъснах се от тази сфера, когато забременях с Теа. Работата с недвижими имоти изисква цялата ти концентрация и е много напрегната, а моите мисли вече бяха другаде.За това и се оттеглих раничко.И така...Диана поръча торта за едно момиченце Юлиана, дете на най-добрата й приятелка.Малката Юлиана тренирала плуване и художествена гимнастика.Веднага ме грабна втората тема. И още нещо важно...детето не обича розовото като цвят, но обожава лилавото.За това веднага в съзнанието ми изплиува една бледо лилава торта.И единствено това.Колкото и да мислех все нищо не ми идваше на ум.За да ми помогне повиках на помощ чичко Гугъл.Та поръчах му аз да ми покаже малко снимки на тема художествена гимнастика. И той го изпълни.Много грация и красота има в този спорт, много.И колкото повече гледах, толкова повече си давах сметка, че не трябва да правя гимнастичка от захарно тесто.Не бях сигурна, че ще й придам нужната грация и нежност.За това си отпечатах на вафлена хартия една гимнастичка, която много ми хареса и реших, че тя ще бъде лице на моята торта.Сред всички снимки, които видях имаше и такива, които показваха отделните инструменти, а на една бяха събрани всички на куп в един обръч.И тогава вече си представих Тортата на Юлиана.На гърба на тортата направих едни крачета, обути в гимнастически пантофки.Получи се много идейно.Но мисля че вече е крайно време да ви покажа самата торта :

Не зная вие какво мислите, но аз бях безкрайно доволна от крайния резултат.Зная, че звучи малко самохвално, но е истина.

Вкусът беше карамел с орехи.

Когато Диана ми даде да говоря с майката на рожденичката, съвсем се почувствах удовлетворена.Тя ми сподели, че Юлиана и приятелките й били много впечатлени и първо са изяли всички цветни топчета от украсата :) Самата торта била много лека и вкусна, което си е голяма похвала, защотото тя самата е голяма ценителка на сладкото.И това, което ме направи особено горда бяха думите й, че за първи път не са останали купища торта по чиниите, които да изхвърля.Всички си били изяли парчетата до троха.

Ето така обичам...красиво да е овън и вкусно отвътре :)

Снимки от всички страни можете да видите тук.

Очаквайте серията ми торти, наречена от мен звездни и междузвездни :)

Горска торта със зайка за едногодишна сладка запетайка

Тази торта направих за първия рожден ден на една сладка малка госпожица - Деница.

Нейната майка Тони искаше да й направя нещо весело и детско, в ярки цветове, с някоя и друга фигурка.На кратко казано нещо, което би привлякло погледа на едногодишно дете.И понеже от опит знам, че ярките цветове като зелено, червено, синьо, оранжево са най-привлекателни за малките деца, реших тортата да бъде пъстра.Обаче оставаше въпросът каква да бъде като дизайн.

Докато четях на децата поредната историйка за костенурчето Франклин, много ми хареса една картинка, на която беше изобразена полянка с много цветенца, ягодки, гъбки, къпинки, калинки и всякакви гадинки и по средата на полянката едно дънерче, което беше направено като къщичка - с вратичка, прозорче и дори саксия с цветя под прозореца.И точно тогава реших, че така ще изглежда и тортата на бебе Деница.Първият етаж на тортата щеше да е полянката, а втория - къщичката в полянката.Но хайде, вижте я сами :

Реших да направя една малка зайка, облечена в празнична рокличка, която да символизира рожденичката :) Охлювчето стана като истинско.Не можех на фона на тази горска картинка да не включа и любимите си макове.

Вкусът на тортата трябваше да е подходящ за малки деца и за това предложих на Деница един много любим мой вкус - ванилов пудинг с парченца бисквитки Орео.

По мое скромно мнение се получи една много весела и интересна торта.Малко се бях притеснила, че Тони не ми се обади да ми каже дали е харесала тортата(тъй като мъжът й дойде да я вземе).Но така е покрай детските рождени дни, някои неща ги свършваш, когато приключиш с официалната част, гостите и цялата дандания.За това и Тони ми се обади на другия ден, но пък чакането си струваше, защото каза, че всички деца са наобиколили тортата и са били много впечатлени.И най-вече малката рожденичка :)

Още снимки можете да видите тук.

Пролет е...

Минаха великденските празници и предполагам, че след толкова празнични трапези, отрупани с варени яйчица, ароматно агнешко, крехки зелени салатки, дъхави и пухкави козунаци не ви е никак до торти.Но пък това съвсем не пречи да си говорим за тях :) И да ги гледаме ...

За това днес ще ви представя една пролетна торта, която е много специална за мен. Нейният специален статут идва от това, че е първата ми торта поръчана през интернет и през блога, който четете в момента. Бях оосбено щастлива, когато Ирена, една много елегантна и стилна дама, ми изпрати имейл.В него тя ми пишеше, че толкова много харесва тортите ми, че иска да си поръча такава без повод, за да зарадва и почерпи приятелите си.За мен това беше най-големия комплимент, който бях получавала.Ирена искаше тортата да е в ярки цветове, весела и елегантна и на пролетна тематика.Трябваше да има розови и лилави лалета, които тя много харесва.

В главата ми започнаха да нахлуват много идеи.Искаше ми се да направя нещо различно и оригинално.Искаше ми се освен цветя, като символ на пролетта, да включа и плодчета.За това се спрях на ягодки и за цвят добавих и някоя боовинка, макар че те май се появяват по-скоро в ранното лято. За тази торта оплетох за първи път кошничка от захарно тесто.Получи се много сладка, особено когато я напълних с ягодки от захарен фондан.Няма да говоря повече за тортата , а направо ще ви я покажа.Нека тя каже останалото сама за себе си :)

И за да бъде външния вид на тортата в унисон с вкуса й, заложих(а и Ирена го избра) на познатия ви ягодов йогурт.

Държа да споделя с вас, че особено много си харесвам боровинките, станаха като истински :)

Това, което Ирена сподели с мен е, че тортата е била много вкусна и е допринесла за настроението на компанията.И "това е мнението на още 30 човека".

Обичам да правя хората щастливи!

Бебешки захарни обувчици

Следващите две торти, за които ще ви разкажа са по случай погачите на две бебенца.И двете торти са с обувчици, но разликата е в това, че едната е за момченце, а другата - за момиченце.И понеже дамите са с предимство ( извини ме бебе Ясен), ще започна с момичешката.

Както вече знаете - обожавам бебетата.И откровено да си призная момичешките дрешки, джувки и аксесоари са ми голяма слабост.В къщи сме затрупани с всякакви такива.За това и когато ми писа Татяна, майката на бебе Дария, с молба да им направя тортата за погачата на бебка, не се замислих много.Въпреки че бях затрупана с работа, приех с охота.По няколко причини.Първо, Таня е много идейна и инициативна майка ... говореше с такъв ентусиазъм за тортата, за това какви детайли иска да има по нея и в какви цветове да бъде, че аз почти мигновено си я представих как ще изглежда.Освен това от всяка нейна дума си личеше колко много се вълнува и колко се старае да бъде празника им на ниво, че зарази и мен с този си ентусиазъм и позитивно излъчване.И така...тортата на бебе Дария трябваше да бъде с обувчици, някоя пеперудка, тук там някое цветенце и с панделка по борда.И за да бъде съвсем момичешка ... РОЗОВА :) На кратко казано нежна, изчистена и красива.
Когато Теа се роди, съпругът ми в пристъп на лудост й беше купил едно костюмче и обувчици на Baby Dior.Нали се досещате, че подобна реликва е грижливо скътана от мен в кутията със спомени на Теа. Обувчиците са уникални, страшно бонбонести и идейни. Аз съответно веднага ги измъкнах от кутията и реших, че ще ги използвам за модел на обувките за тортата.Започнах едно мерене, разане, лепене.Първо направих подметките със стелките, които изрисувах на ръка.Като видях колко сполучливи стават, разбрах че идеята ми е била чудесна.
Получиха се 1:1 с оригиналните.
Имах малко проблем с покриването на тортата и то пак благодарение на коварните ягоди :) Да знаете от мен...пресните ягоди в крема пускат много сок и разкашкват тортата.Така че, не сиропирайте изобщо!След като не си харесах първоначалното покритие, отлепих фондана а заедно с него и най-външния слой блатове.Последва едно ново замазване с крем, укрепване отвън с нов слой блат и измазване с маслен крем.Направо побелях, но втория опит беше успешен :) От там нататък всичко беше като детска игра, на която се наслаждавах.И след като така добре си поиграх, ето какво се получи в крайна сметка :

Както вече споменах, тортата беше с ягоди, така наречения от мен вкус - ягодов йогурт с парченца бял шоколад.
Стана  изключително нежна и момичешка.Това бяха и думите на Таня, която каза, че ще си запази обучвчиците със сигурност :)
Аз за мен освен удовлетворението от крайния резултат и от грейналия поглед на Татяна при вида на тортата, остана и хубавото чувство, което ми донесе направата й, защото ме върна във времето, когато моята Теа имаше погача и беше обута с тези обувчици.
Още снимки и детайли можете да видите тук.

Тази торта направих като подарък за погачата на нашето съседче и приятелче - Ясен.Или както му казва неговата "кака" - Яската. Кака му Жанка е на възрастта на моя Мони, тоест 2г. и 6 мес.За това и думичката кака е в кавички :) Още когато Илияна, тяхната майка, беше бременна и Жанка ми казваше, че Яската бил в коремчето й, знаех че част от подаръкът ми за него, ще бъде торта... за да му е сладък животът :)
Това е и първата ми торта с бебешки буйки.Направих ги с голям мерак и като на магия.Дори не ползвах шаблон.Станаха много сладурски и както каза Илиянка - в реален размер :) Идеята за дизайна на тортата ми дойде от една бебешка блузка на такива ромбове, която имаше Мони и която много харесвах.Само че тя беше в бежово и синьо, а аз реших да предам настроение с жълтото.
Когато попитах Илияна какъв вкус да бъде тортата, тя ми отговори, че обичат йогурт, ама не обичат хляб - разбирайте не обичат да има много блатове и малко крем :) Ама то пък аз не обичам да правя такива торти, така че бързо се разбрахме. И заложих пак на моите приятелки ягодите да ми помогнат за вкуса на йогурта.Това е една от малкото мои торти, които съм опитвала.И смело смея да твърдя, че беше ужасно вкусна.В стремежа си да бъде по-сочна малко се бях престарала с количеството на крема и едва се режеше, защото блатът беше страшно напоен.Самата Илияна много хареса тортата вкусово, освен визуално, което за мен си беше голямо признание.Още помня как веднъж нашите мъже бяха ни купили по една торта, за да извинят продължителния си риболов :) Тя получи торта, която не хареса, а аз получих пай по време на диета и то на плодов ден.Направо бях откачила от възмущение.
Парче от тази торта достигна чак до Варна :)

Честит рожден ден...на мен, на мен!

Такаааа...преди седмица имах рожден ден и остарях с още една година! :)
От 3 години празнувах символично рождения си ден.Защо ли? Ами, или бях бременна, или кърмех :)) СИмеон беше толкова пристрастен към мен, че се кърмехме до 1г и 8 мес.Съответно не признаваше никого освен мен и мама трябваше да е на разположение по всяко време.
По тези причини тази година реших да събера приятелите си(или поне тези от тях, които могат да дойдат) и да ги почерпя. Освен всичко останало реших да им направя и торта.Какво е рожден ден без торта, нали? През цялото време докато я правех в  главата ми звучеше песничката от филмчето на Дисни за "Алиса в страната на чудесата" ..."Честит рожден ден- на мен, на мен! :)
Идеята ми по отношение дизайна на тортата беше повлиян от скорошното ми пътуване до Фанция.В китното френско селце Ез посетихме една вила на Рокшийлд.Там бяха запазени прекрасни порцелани от 18 век, които толкова ме впечатлиха, че веднага реших да направя за себе си "порцеланова торта".Минах през идеята да я оформя като купа, после като ваза с рози и накрая се получи ето това:

Не е нито купа, нито ваза, а по-скоро нещо наподобяващо малка масичка с опаковани в текстил рози върху нея.Много харесвам розите си - и рисуваните, и захарните.Харесвам си и нюансите на цветовете, точно такива исках да бъдат.Успях да постигна и така желания от мен порцеланов ефект на тортата.Абе, умря циганката, която ме хвалеше, та аз да се похваля сама :)  Вкусът на тортата беше комбинация между шоколадови блатове, бял ганаш крем с пресни ягоди и шоколадов крем с шам фъстък.Приятелите ми казаха, че това е най-вкусната торта, която са яли.И съм склонна да им вярвам, защото всички си изядоха парчетата до троха(дори и хора, които постеха), а някои поискаха и допълнително :)
Ето още малко снимки.

Дъщерите обичат бащите си

Тази публикация се казва така, защото и двете торти, които ще видите са подарък от две любящи дъщери за техните бащи.

Историята на първата торта е следната...
Имало едно време една много симпатична млада дама, която се казвала Оля. Нейният баща цял живот мечтаел да срещне не кого да е и какво да е а.....русалка :))) Един ден Оля, която била много любяща и грижовна дъщеря, решила да сбъдне мечтата на баща си.И понеже русалките съществуват предимно в приказките, сънищата и мечтите ни, тя решила да го запознае с една такава, но от захар.И какво мислите направила? Обадила се на една една самоука, но с очевиден прогрес в развитието си, "майсторка" на торти ( моя милост :) ) и поръчала за баща си торта с русалка. Желанието й било русалката да е хубавичка и секси, каквито обикновено са русалките.
Седнала "майсторката" да моделира русалката от захарно тесто.Първо направила опашката и тялото, които станали много хубави.Но с главата срещнала трудност. Нали трябвало да е красива в лице и да очарова бащата на Оля, а не да го изплаши?! И така на четвъртата глава успяла да докара едно бих казала симпатично лице.На устните на русалката можела обаче да завиди всяка фолк певица и любителка на ботокса :) Но пък какви червени къдрици имала ... мечта!
И когато Оля подарила тортата на баща си, той бил наистина изненадан.Толкова харесал "своята" русалка, че за известно време ревностно я пазел от внучетата си, които имали съвсем користни цели към митичното същество, а именно ... да си го хапнат сладко :) До колкото разбрах съдбата на русалката е била както на всяка  друга ядивна риба.Но пък дядото се утешил с няколко парчета от вкусната торта, която получил от дъщеря си.
И продължили да живеят щастливо ...
Е, май е време да видите и доказателствен материал, че никога не е късно да срещнеш русалка, макар и от захарен фондан :)

Ако се чудите какъв е бил вкусът на тортата, ще ви кажа под секрет - ягодов йогурт с парченца пресни ягоди и парченца бял шоколад.Мммм...
Ето още малко снимки.

А това е тортата, която една много стилна дама - Еми - ми поръча за своя баща, който ставал на 81 години. Еми ми звънна в четвъртък следобяд и каза, че й трябва малка торта за събота, може и без специална украса, но вкусна. В първия момент й казах, че няма да успея, защото за същия ден правех още две торти, едната от които с русалката.Опасявах се, че физически няма да ми стигне времето.Но след като малко помислих, прецених, че тортата е малка и няма да ми отнеме много време.
Изискването на Еми беше да не е много сладка, да няма шоколад и плодове в нея.Лека и вкусна.И както вече споменах не държеше да е много украсена.
Но...с последното нямаше как да се съглася.Не обичам да оставям нещата правени и недоправени.Още повече, че Еми е човек, който определено разбира от красиво и стилно -  занимава се с интериорен дизайн и повярвайте ми, е дяволски добра в това.Съответно нямаше начин да не се постарая и да и предам една измазана със сметанка или шоколад торта.Абсурд!Исках да е нещо семпло, но стилно.
Тортата беше с ванилови блатове и пухкав ванилов крем, поръсен обилно с препечени филирани бадеми.
Много харесвам "мъжки" торти, които имат райета на тях.Обикновено райетата за вертикални, но аз реших да ги направя хоризонтални.И понеже са ми на сърце и тези рошавите панделки, а все още не бях пробвала да направя такава, реших, че сега е моментът.И както виждате крайният резултат е една много симпатична малка тортичка, накипрена като подаръче.
Еми сподели, че била много вкусна и я изяли до последната троха.Много се зарадвах, нали това беше и желанието й :)

"Плаж, море, палми, Малдивите" или тортата на Валери

Днес на вашето внимание ще представя тортата на Валери. Валери е съпругът на приятелката ми Лина, която добре познавате.Тази торта е особено постижение за мен, не само защото много си я  харесвам като детайли, но и защото я правих в много лошо здравословно състояние.В кратките промеждутъци, когато се чувствах по-добре, ставах и моделиах фигурките.
Доста време Ли се колебаеше с каква торта да изненада любимия си по случай рождения му ден.Един ден звънна и каза "Радинче, реших да е нещо лятно...море, плаж, палми, Малдивите". Като последното беше шега, но аз го приех на сериозно.И така, за да се вдъхновя започнах да разглеждам в интернет снимки от Малдивите.И тогава ми дойде блестящата идея за това, което ще видите сега :

Винаги съм харесвала тези къщички, изникнали някъде посред нищото, във водата.Изрязах прозорчето отстрани и го покрих с много тънък пласт захарно тесто, така че да бъде полупрозрачно.И тогава моят съпруг ми даде блестяща идея.Същия ден беше купил едни светещи балони на децата, но един се спука и му остана светодиодната лампичка, която продължи да си свети.Та той предложи да я сложа в къщичката.Така и направих, сложих лампичката вътре и се получи много красиво - прозорчето светеше в нежна синя светлина.
Това хубаво кану пак го направих под напътствията на Митко, който ме наставляваше : "Удължи го още малко, издълбай го още".Изобщо все ценни съвети :)
На гърба на тортата има нарисувана лодка, която докато рисувах се колебаех дали се е получила добре и дали се вижда ясно какво е това.Тогава Теа се върна от градина и каза "Аууу, какво хубаво моренце!Мамо, много хубава лодка си нарисувала тук".Тогава разбрах, че явно се е получил желания от мен ефект.
Вкусът на тортата беше в унисон с външния й вид - "Рафаело".
Рождения ден беше в пиано бар и както знаете в този тип заведения светлината  е много приглушена.И на фона на тази светлина къщичката блещукаше прекрасно, а самата торта изглеждаше като реална картина.
Пожеланието ми към рожденика беше наистина да посети това райско кътче - Малдивите :)
Още снимки и светещия ефект можете да видите тук.