Честит рожден ден, Мите!

Преди две седмици моят съпруг Димитър, или Митко както всички му казват, порасна с още една година!Желая му да бъде все такъв добър, грижовен и всеотдаен баща и съпруг и да ни е жив и здрав, за да ни подкрепя и обича, а ние да му отвръщаме със същото! Благодая му, че е толкова търпелив с мен и децата, защото ако и той се палеше толкова бързо като мен, щяхме да сме много взривоопасна комбинация :))
И понеже Митко много обича да играе карти, реших и тортата му да бъде на такава тематика.
Сега е момента да го издам, че не искаше да му правя торта.Причината е, че не обича много, когато обърна къщата на сладкарски цех, а той си е вкъщи.За това гледам да приключа с нещата докато стане време да взема малката от градина и той се прибере.
Но за късмет рождения му ден беше в неделя.Тортата исках да му я направя за понеделник, за да почерпи с нея колегите си в офиса.Украсата бях подготвила от предните дни, за да изсъхне и така имах преднина.Затова в неделя набързо направих самата торта, а в понеделник до обяд я украсих и му я изпратих.

И ако се чудите защо тортата е точно синя, ще ви кажа само едно: "Само Левски!" :)) Досетихте се, нали...Левскар е!

Тортата беше с ванилови блатове и шоколадов крем с маскарпоне и сметана.Както сподели Митко после : "Миличка, изядохме тортата!" :) Е, значи е била и вкусна.

Бебешка торта

Ако знаете как само ме сърбяха ръцете да направя бебешка торта.Но все нямаше повод.Обожавам бебета и всякакви бебешки аксесоари и нещица.Толкова са нежни, невинни и чисти.Точно заради това толкова ми се правеше нещо бебешко, а от части и заради това, че моите дечица(да са ми живи и зрдави) със сигурни крачки се отдалечават от бебешката възраст.
Тъкмо си бях дала едноседмична почивка от торти и ми се обади моята приятелка и ваша добра позната Лина.Искаше спешно малка торта за погача на бебе.И спешно, спешно, колко да е спешно? Един ден и половина време.Хубавото беше, че покрай моята любов към бебетата главата ми преливаше от идеи за бебешки торти и директно се захванах за работа.На мечето отдавна му бях хвърлила око в една книга, а останалото си беше плод на моето въображение.Толкова ми беше мило да правя всички тези детайли, че не изпитвах умора и исках да направя и още нещо, и още нещо.
Понеже бебе Дамян си има братче Ники, който също си е бебе(на 1г. и 6 мес.) направих и една мини тортичка в същия стил.

За вкуса се бях спряла на любимият ми детски ванилов йогурт крем с парченца бисквитки "Орео".
Всичко въвеше много леко и безпроблемно и се справих чудесно със срока.А тортата на бебе Дамян, сами виждате колко сладичка се получи.
Както каза лина, когато ми се обади след празника : "Ееее, Радинче, обра овациите с тази торта!" :))) Това може само да ме радва, защото удоволствието беше изцяло мое.
А малкият Ники веднага взел захарната количка от своята тортичка и започнал да си бръмчи с нея из стаята :) Сладурче!
Щракнете тук за още снимки и детайли.

Торти с цветя

Първата торта, с която ще ви запозная, направих за рождения ден на една много специална и талантлива дама - Ани. Ани създава с ръцете си истински чудеса от хартия, плат, копченца, мъниста и всякакви такива материали.Изумително красивите и идейни неща, които прави, можете да видите на нейното местенце. За нея ще ви говоря още, защото това не единствената поръчка на Ани към мен, но е първата :)
Тази торта беше за мен истинско предизвикателство по няколко причини.Първо, нямах никакво време да я направя, защото имах да правя още две торти(с тази три) и трябваше да ги направя за 3 дена, защото ми предстоеше пътуване до Франция.Второ, нямах право да се излагам, защото самата Ани създава приказни неща.И трето, но най-важно, исках тортата да бъде с акценти върху неща, които самата тя е правила.Сами разбирате, че трябваше да се работя много прецизно, защото все пак беше за човек, който цени красивото и умее да го създава.
Изискването на Ани беше тортата да е с цветя, в розово, малиново и бледо зелено, а вкусът да е лек.Веднага си казах: "ОК, цветя, ама не какви да е, а като твоите, Ани".  После ми хрумна да я направя малко в стил патчуърк и дръжките да са от копченца, а листенцата да изглеждат като зашити.Губеше ми се единствено горната част на тортата и за това разгледах отново блога на Андриана и етоооо.... веднага се спрях на пеперуденото кълбо, което толкова ме беше впечатлило още първия път, когато го видях.
За мен беше огромно удоволствие да правя тази торта...настрои ме много творчески, а цветовете ми създаваха допълнително настроение. Страхотно се изненадах, когато я завърших и видях, че е станало 4.00 ч. сутринта.Изобщо не бях усетила нито умора, нито кога е минало времето.
Много се разприказвах, а вие сигурно вече чакате да видите и самата торта все пак.Ето я и нея:

Още снимки и детайли можете да видите тук.
За вкуса се спрях на комбинация от бял шоколадов ганаш крем и ванилов йогурт със сладко от череши.
Много ме зарадва реакцията на Ани, когато видя тортата си...беше много изненадана и изглеждаше много доволна.И когато ми написа във фейсбук, че това било бижуто на рождения й ден, искрено ме разплака.Благодаря ти за хубавите думи, Ани! Радвам се, че допринесох за доброто настроение на твоя празник!
Макар и да ви прозвучи самохвално, за мен пък това е бижуто сред моите торти :)

А това е тортата на Галя - майката на моята приятелка Лина, с която вече ви запознах.За нея и съпругът й беше бялата рисувана торта.
Поводът беше имения ден на Галя. Лина ми се обади и каза, че иска малка торта, с която майка й да почерпи колежките си.Зададената тема беше "пролетно настроение", а задължителният елемент на тортата трябваше да са жълти лалета, любимите на Галя.
След известни размисли за дизайна, накрая реших, че малка торта е много подходящо да се оформи като букет.А и бях виждала в нета снимки на подобни торти(които винаги много са ми харесвали), но с други цветя и оформление, разбира се.
Сега е моментът да си призная, че това беше най-трудно направената от мен торта - не като декорация, а като направа.Правих я на 8-ми март и за да ми се скапе настроението, нищо не се получаваше.Изхвърлих 3 крема - на единия се пресече сметаната, на другия желатина стана на парцали, а на третия не помня вече какво.Абе, все едно правех крем за торта за първи път. Накрая заложих на бял шоколадов мус с филирани бадеми и....успях, най-после.
Декорацията беше песен, направих я без проблем.За да допълня пролетното настроение на тортата, сложих три пеперудки, които  само това чакаха - да кацнат на лаленцата.
Много ме зарадва Галя, когато ми разказа как колежките й извадили фотоапарати да снимат тортата.Дори не й давали да я реже.И познайте как са я срязали накрая - отрязали са я напречно, така че декорацията отгоре да се запази.И до момента, вече седмица след това, още пазели горната част на тортата като украса в стаята :))
Ето това е моето най-голямо признание !


Следващата торта беше част от подаръка ми за моята съседка Деси, която ме покани на женско парти по случай рождения си ден.Точно бях влязла в една вълна и правех торта след торта и съответно с голям хъс са заех и с тази.Идеята за дизайна, както може би се досещате, беше моя - нали е подарък все пак :) Понеже нямах много време, реших да работя с наличните ми цветове захарно тесто, които ми бяха останали от предишните торти.И вместо да купувам цветя за рожденичката, реших да й ги подаря чрез тортата.

Цялата торта направих с голяма лекота.При мен, когато нещо тръгне добре от начало, то си върви така до края.Получи се една много стилна, по мое мнение, торта.
Вкусът беше шоколадово-млечен крем с маскарпоне и парченца банани.
Освен че Деси си хареса тортата, много я харесаха и приятелките й.Някои от тях не можеха да повярват, че аз съм я правила.А сервитьорът в ресторанта, където беше празненството и който дойде да прибере тортата в хладилника, попита с нескрита изненада в гласа: "Това ли е домашно правената торта!"
За мен най-голямата награда беше, че всички си изядоха парчетата до последната трошичка :)
За повече снимки нали знаете къде за отидете ... тук, разбира се :)

Пиратски мъфини :)

Тези мъфини трябваше да бъдат торта.Ще кажете как така.Просто, синът  Макс на моята приятелка Лина, с която вече се познавате и все повече ще се сприятелявате, имаше имен ден на 21.01 и трябваше да му направя пиратска торта . Да обаче...януари месец се оказа много грипав и беше пълно безумие да се организира детско парти, защото повечето деца бяха болни.За това с Ли се разбрахме да не правя торта.Проблемът беше, че аз така се бях настроила и толкова идеи имах, че ме сърбяха ръцете за работа.Такава съм си аз, когато си наумя нещо - докато не го направя, не мирясвам.И за това реших да изненадам именика и да си изпълня моите идеи, като му подаря едни пиратски мъфини.
Аз лично обожавам мъфини, те са ми голяма страст.Запалих се по тях преди да се захласна толкова по тортите.Не че съм ги разлюбила, да не си помислите такова нещо.Горд собственик съм на поне 5 вида тавички и формички за мъфини, безброй хартиени чашки и няколко английски книги с рецепти за мъфини.
Направих едни ванилови мъфини и ги украсих ето така :

Много са готини, нали?Аз лично много си ги харесвам :) Персонално и отблизо с всеки един от тях можете да се запознаете тук.

Благодарение на тези пиратски мъфини, получих поръчка и за пиратска торта, но с нея предстои да ви запозная по-късно :)

Още един Мики

Днес ще ви представя още един Мики Маус.Както знаете, не обичам да повтарям тортите, които правя, но тук направих изключение.Тортата ми я поръча моята козметичка Гери по случай 5-тия рожден ден на сина си Роби.И понеже Гери много настояваше да е същия Мики Маус  както този за рождения ден на Мони(с него вече се познавате :) ), реших да го отлича по някакъв начин.Все пак  трябваше да измисля нещо по-специално, нали ? И така този Мики се сдоби с папионка :) Вижте го какъв е важен :)

Тортата беше с шоколадови блатове и моят любим крем "Рафаело", с вкус на кокос и бял шоколад.
И понеже Роби си има по-голям брат Денис, реших на него да направя за подарък едно декорирано кексче.За да запазя темата спреднах един Доналд.

И така се бях вдъхновила и развихрила към 1.00 ч. през нощта, че сътворих изненадки и за Гери и съпруга й.

До колкото разбрах кексчетата не са отишли по предназначение, защото са се намерили други малки мераклии за тях, но важното е, че всички са били доволни.А поради тази причина  и аз :)